Засаждането на оранжерийните краставици в Горнотракийската низина започна с десетдневно закъснение в сравнение с миналата година. Производителят Иван Кабуров, който стопанисва осем декара отопляеми оранжерии край село Мало Конаре, посочва, че причините за забавянето са комплексни – от климатичните условия до икономическия натиск, породен от въвеждането на еврото.
Тази година стопанинът разчита на гръцки разсад, който, макар и по-скъп, е по-качествен за нуждите на едрото производство. Основното предизвикателство обаче остава отоплението.
За да се спестят средства, пещите са пуснати по-късно, което превръща поддържането на оптималните 18 градуса в деликатна задача, особено при ниските нощни температури, когато всяка техническа повреда в котелното може да бъде фатална за реколтата.
Прогнозите за пазара са песимистични за българския потребител. Докато преди пет години първите краставици са излизали в продажба още в началото на март, през този сезон родната продукция ще се появи едва след 10 април.
Разходите за производство са скочили с 20 до 30%, като основен принос за това имат поскъпналите торове и енергоносители, както и дефицитът на пелети. Според Кабуров въвеждането на единната валута е създало допълнителен стрес у търговците, което е довело до изкуствено надуване на цените.
В момента оранжерийната краставица излиза от производителя на цена около 3 евро за килограм, спрямо 2.50 евро през миналата година, което прави родната стока трудно конкурентоспособна на вноса.
Въпреки високите производствени разходи, крайната цена за потребителя се диктува не от фермерите, а от търговците и сивия сектор.
Зеленчукопроизводителите алармират, че пазарът е под натиска на вносна продукция, която често влиза в страната без платено ДДС, подбивайки цените на легалните български оранжерии.
Така, в опит да компенсират загубите, производителите са принудени да пестят от енергия, което допълнително забавя производствения цикъл и оставя трапезата ни без традиционния български вкус през ранната пролет.
