Тайни агенти на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) ще бъдат внедрявани във фирми и институции без знанието на собствениците и ръководителите. Тази промяна в правилника за прилагане на Закона за ДАНС вече е приета от Министерския съвет (МС). Това съобщи днес специализираният сайт News.lex.bg. 

Агентите на ДАНС няма да имат право да заемат длъжности на прикритие като адвокати. Адвокатурата е въведена като единствено изключение сред свободните професии в Правилника за приложението на Закона за ДАНС с промените, които са приети от правителството на последното му заседание.

Окончателният вариант на разпоредбата, приета от кабинета, гласи: „При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация, в юридически лица, в граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии, с изключение в адвокатурата”.

Частните охранители се оказаха... 

Първоначално такова изключение нямаше и това предизвика острата реакция на адвокатите. Няма правова държава там, където професионалната адвокатура е заместена от агентура, написа Висшият адвокатски съвет в становище до премиера Бойко Борисов, който официално е вносител на промените в Правилника за приложението на Закона за ДАНС.

„Немислимо е обърналите се към адвокат граждани да получават “консултации” или процесуално представителство от агенти на прикритие. Предложените промени дават възможност едно лице да бъде консултирано по правни въпроси от „легендиран“ адвокат, като поверената на агента информация бъде използвана във вреда на гражданина“, обясниха от адвокатурата.

От окончателните текстове на промените обаче става ясно, че нито една друга свободна професия като нотариус, ЧСИ, оценител, счетоводител, консултант или одитор не е изключена от възможността да бъде използвана от служител на прикритие на ДАНС.

Другото основно изменение в правилника е отпадането на съгласието на шефа на дадена фирма или ведомство, за да бъде назначен служител на ДАНС на прикритие в дадената структура. В момента разпоредбата на чл. 55 предвижда, че „служителите на агенцията се назначават на прикритие по служебно или по трудово правоотношение от съответния ръководител на държавен орган, съответно от управителния орган на организацията или юридическото лице, по искане на председателя при спазване разпоредбите на Закона за държавния служител, Кодекса на труда или съответния специален закон“.

С приетите от кабинета промени обаче тя вече гласи само: „Служители на агенцията се назначават на прикритие в структурите по чл. 50 по начин, който не застрашава прикритието от разкриване”.

Отменени са и други три разпоредби – чл. 56, чл. 57 и чл. 58, свързани с уведомяването на ръководителя на институция и дружество, че ДАНС иска да прати там служител на прикритие. С тях в момента се регламентира, че когато шефът на ДАНС иска някъде да бъде назначен човек от агенцията на прикритие, трябва да отправи искане за съдействие до ръководителя на дадената фирма или ведомство. Последният пък има един месец, за да посочи какви са специфичните изисквания, условията и редът за назначаване на служителя на прикритие на определена длъжност. После двамата съгласуват мерките за организиране на прикриването.

Мотивите за тази промяна са: „Констатираната липса на правна възможност за организиране на прикритие в структури без съгласието на съответния ръководител може да създаде затруднения и пречки за своевременното придобиване на информация, необходима за защита от посегателства, насочени срещу националната сигурност, особено в повишената и отчетена в световен мащаб опасност от терористични атаки и повишена активност на разузнавателните служби на държави от т.нар. трети свят“.