Защо искането за отстраняване на Иван Гешев логично катастрофира

Докато медиите (оправдано) бяха насочили светлината на прожекторите към случващото се на политическата сцена, предвид провала на кабинета „Петков“, във Висшия съдебен съвет окончателно бе сложен край (засега) на институционалния опит за сваляне на неудобния за олигархията главен прокурор Иван Гешев, пише "Труд".

БЛИЦ припомня, че миналият четвъртък с разгромния резултат 16 на 2 ВСС отхвърли абсурдното искане на правосъдната министърка от „Да, България“ Надежда Йорданова за отстраняване на обвинител №1.

Десето поредно заседание на ВСС се занимаваше с фантазии, политически опорни точки и клевети. Фарсът и нелепостта на искането лъсна още в първа точка, когато стана крещящо ясно, че доказателства няма.

Или както каза главният прокурор - „много е трудно с юридически аргументи да опровергаеш политическа пропаганда“. С други думи - рухна „трудът“ на фамозния доцент по наказателно право - Бойко Рашков, внесен от мастития юрист - професор Янаки Стоилов (за да бъде назначен за конституционен съдия), а накрая продължен от изпълняващата политическата задача - Йорданова.

Шокиращата некомпетентност на текста се прояви във въпрос на члена на ВСС Атанаска Дишева (един от най-големите противници на Гешев). Тя попита министърката дали има писмени доказателства за твърденията срещу главния прокурор.

Отговорът на Йорданова бе достатъчно красноречив - призна публично, че няма доказателства - нито писмени, нито устни на база запис, нито свидетелски показания, нито паметна бележка поне - нищо. Министърката изхождала от правомощията на главния прокурор. В кой законов текст или буквар по право се изхожда от правомощия?

Оттук насетне вече е безпредметно да се обсъжда юридическия характер на приключилата безславно процедура по отстраняване на главния прокурор. Просто, защото такъв липсваше. Истината е, че в четвъртък Гешев бе избран за трети път за главен прокурор.

След двата пъти, в които кандидатурата му бе гласувана от ВСС през 2019 г. (заради ветото на президента Радев), сега вече като действащ обвинител №1, Гешев отново получи доверието на кадровиците на Темида.

От друга страна членките на ВСС Дишева и Керелска заслужиха не един, а по три мандата в Конституционния съд.

Поради неспособността на министъра в оставка Йорданова, се налагаше те да пледират пред Пленума нейната теза. Точно по същия начин, по който известната адвокатка на редица олигарси и „криминални авторитети“ Ина Лулчева през пролетта защитаваше в парламентарната правна комисия закриването на специализираното правосъдие.

Но нека бъде пределно ясно - изгубено бе институционално време и похарчени пари на данъкоплатците за продължило 14 часа заседание на Пленума на „правителството на съдебната власт“ за политически мантри и дитирамби с автор Бойко Рашков.

Йорданова, няма доказателства, но твърди нещо - даже не в Юридическия факултет, а в часовете по Философия в средното училище се учи, че в правото се говори, когато имаш аргументи. Иначе стигаш до пълна правна катастрофа.

Пълната катастрофа е и за кукловода на пуническата война срещу прокуратурата - олигархът от „Капитал“. След провала с инсталирането на съдии в бъдещия ВСС от професионалната квота на магистратите, пропадна трагикомичната и некомпетентна процедура по отстраняването на главния прокурор.

В крайна сметка - кому беше нужно една година да се пилее държавен ресурс и обществени средства? Ако тези усилия бяха положени за промяна в законодателството, така че институциите да работят и мутрите да не убиват млади български жени по пътищата, безспорно щеше да има далеч повече полза.

Нужно беше обаче обвинител №1 да бъде притискан, защото олигархичното задкулисие от три години се страхува, съзнавайки, че, ако има основания и доказателства, Гешев няма да се поколебае да разследва престъпните им схеми.

Показа го още докато беше шеф на спецпрокуратурата и заместник на главния прокурор, а и с обвиненията срещу едно от страшилищата на Прехода, на втория месец след встъпването като обвинител №1.

Опитът за отстраняването на Иван Гешев е основание да си задаваме и други въпроси. Ами, ако тази процедура хипотетично започне да се прилага срещу всеки неудобен (или осъдил олигарх) висш магистрат - председателите на върховните съдилища, например?

Само, защото някой съдия е постановил присъда срещу богат бизнесмен, спонсор на партиите от управляващото мнозинство, инсталирал си вътрешен министър и/или правосъден министър.

Време е да си зададем и въпроса - докога една олигархо-политическа групировка, методично и с всички възможни средства - законови или не, методично ще унищожава доверието на хората в институциите, през своите проксита в парламента, правителството, регулаторите и Темида, разбира се?

Оказа се, че съдебната система, вероятно заради нейната специфична консервативност и въпреки нейните недостатъци, наистина се оказва последен пазител на правото и на самата Република. В момент, в който пореден ялов парламент е на път да си замине, управляващите в оставка направиха отчаян опит да поругаят поредния символ на държавността - институциите - главен прокурор и Висш съдебен съвет.

Направи го лично - най-трагикомичният министър-председател на Прехода Кирил Петков, който в поредното си словоблудствено интервю цинично изтърси, че не успял да „смени прокуратурата“, защото си нямал свой ВСС?!

Така става, когато си неспособен да управляваш, следвайки принципите на правовата държава, а можеш единствено да злоупотребяваш със законите и Конституцията, за да рушиш институции и държавност.

Процедурата за отстраняване на неудобния за мафията главен прокурор бе срамен ден за използвалите я за политически цели. Интересно е и друго - ще обжалва ли Надежда Йорданова провала си? Май не е убедена. Може би има страх, че ако го стори, ВАС ще остави в сила решението на ВСС.

В края на краищата е добре да си дадем сметка, искаме ли институциите от съдебната власт - да работят, или трябва и тях да ги тласкаме към политизиране, а оттам и към ерозиране. Защото процедурата по остраняване на Гешев беше точно това - обикаляне на министри по телевизии и изливане на политическа пропаганда.

Хубавото в случая поне е, че наистина се видя основният позитив и плюс на съдебната система - тя все още има имунитет срещу олигархичното задкулисие.

Имунитет, който u позволява да се пази от набезите на политици - еднодневки като министрите - Йорданова, Демерджиев, Стоилов и разбира се Рашков, както и на политическо мотивирани кадровици, да рушат и превземат храма на Темида. Поне засега.