Защо се разделихме на 3 март

Компромисна позиция изрази председателят на парламента. Не е редно да бойкотираме националния си празник 3 март, но не е уместно да се изразява твърде гореща благодарност на освободителите, заяви Никола Минчев.  

Предлагаме дискусия по темата поставена от Марица. Бг. с мненията на историка акад. Георги Марков, преподавателя в Софийския университет и бивш евродепутат доц. Светослав Малинов и бившия кмет на Пловдив Славчо Атанасов.  
Доц. Светослав Малинов: Спорна дата, от солидарност с Украйна не бива да празнуваме



 - Доц. Малинов, как да отбележим националния си празник, на който обикновено благодарим на руските освободители, на фона на войната, подпалена от Русия в Украйна?   


- Не мисля, че в момента можем да празнуваме тази дата, която и без това е спорна и оспорвана - не само от политици, но и от учени. Вече знаем, че 3 март има символично значение, но всъщност по особен начин потвърждава нашата зависимост и безпомощност, в известен смисъл, с оглед на събитията тогава.
 
В сегашната ситуация по никакъв начин не мога да си представя присъствие на български високопоставени държавници пред символите на руската държава, нито присъствие  на руски представители. 
Не мисля, че този празник трябва да се празнува тази година - това е минималното чувство за солидарност. 
Смятам, че денят на Съединението за нас е много по-силна дата от независимостта, докато 3 март в никакъв случай не е нашият празник. Мнението ми се споделя от много хора.  

За датата 3 март сме се разделили и може би ще стигнем до решение в следващите години. 
Но ​в момента всичко, свързано с Русия, започва да изглежда по различен начин.

- Трябва ли да бъдат демонтирани и поставени в музей паметниците у нас, като този на съветската армия, на паметника Альоша, каквито призиви се появиха в социалните мрежи?   

- Трябва по чисто демократичен начин, с мнозинство, всеки град в България, където са тези паметници, да вземе решение. И съобразно волята на гражданите, съответните длъжностни лица да осъществят такъв демонтаж.  И да се приключи този разговор. 
 
Оттук нататък, ако някои градове държат да имат тези паметници, символи на руската армия, нека да си ги запазят.  Но там, където мнозинството от гражданите не ги искат, те просто трябва да бъдат демонтирани. Но това не е разрушаване. И демонтирането на тези символи, поставени на специално подбрани места в големите градове, не означава отричане на ролята на Съветския съюз по време на Втората световна война, не означава и симпатии към нацизма.

Това означава, че просто искаме нашите градове да бъдат свободни от символи, които всъщност са създадени, за да ни унижават и да ни напомнят кой управлява.  

- Основателни ли са твърденията, че това ще бъде началото на края на Владимир Путин?

- Да, изцяло. Първо, непосредствената цел за блицкриг не се осъществява. И второ - ще бъде нужна окупация на Украйна, за което руската държава няма нужните средства и войска. Става въпрос за огромна територия, където 60 процента от населението е крайно враждебно настроено. 
 

Така че, когато говорим за края на Путин, имаме предвид как след няколко месеца всички цели, една по една, ще бъдат заличени, защото не могат да бъдат защитавани пред очите на света. 

Това ме кара да мисля, че много скоро ще видим пропукване  и в руския политически елит, който вероятно вече си дава сметка, че става дума за гигантски грешна стратегия. 

А и реакцията на Запада, който всички критикуват, макар закъсняла, макар и много мека, е единна. Този път залозите са изключително високи и нито една държава  в ЕС и НАТО няма да си позволи заради някаква икономическа изгода да сътрудничи с Путин, защото това ще я обрече на икономически провал и изолация.

- Каква Русия виждате в средносрочен план?

- Че Русия ще е без Путин, е сигурно, въпросът е как ще се стигне дотам. Но лицата на членовете на правителството на Путин, които видяхме, бяха лица на съсипани и отчаяни хора, а не на хора, уверени в успеха. 

Това бяха лица на хора, които разбират, че е направена историческа грешка. А може би и хора, които просто са сигурни, че ще бъдат съдени за това, в което са въвлечени. 

- Как оценявате българската реакция в тази сложна ситуация?

- Нашата позиция не е достатъчно решителна, забави се много, започнахме колебливо. Но не мисля, че е окончателна, и можем да наваксаме.  Нека да следваме това, което правят нашите съседи, нашите партньори в НАТО и ЕС.

Доц. д-р Светослав  Малинов е ръководител на Катедра "Политология" в Софийския университет. Един от основателите на ДСБ,  депутат 40-ото НС през 2005-2009 г., два пъти депутат в Европейския парламент. 


 

Акад. Георги Марков, историк: Изкуствените русофоби да не посягат на Деня на освобождението

- Акад. Марков, как в разгара на войната в Украйна трябва да отбележим националния си празник, на който благодарим традиционно на Русия за освобождението си от турско робство?

- Тези млади политици - и шефът на парламента, и премиерът, не познават добре историята и продължават да я политизират. А истината е проста - освобождението на България след Руско-турската война през 1877-1878 г. няма нищо общо с днешната война в Украйна, която има свое историческо обяснение.

Разбирам хора като Мони Паси, за които това е нещо като семеен бизнес,  да се репчат като ястреби на Пентагона и да искат американски ракети и бази у нас. Но за  историците са ясни събитията отпреди 144 години, сложили край на петвековното турско робство

Затова нека да не ставаме за пореден път жертви на обидния сателитен синдром. Трябва да отбележим националния си празник - с венци на паметниците, със заря. Нямаме друга чужда армия с толкова гробове на българска земя - 68 000 гроба. Затова трябва да има 3 март!

А и той стана национален празник след 1989 г., въпреки че някои искаха да го заменим с 24 май, с 6 септември. Хайде сега да не се отказваме от него!

- Войната в Украйна провокира призиви за демонтаж на паметници на съветската армия у нас. Трябва ли да се стига дотам?

- И аз съм за махането, но не можем да ги махнем. След изтеглянето на Червената армия от Източна Европа има сключени договори. През август 1992 г. руският президент Борис Елцин и колегата му Желю Желев подписват договор, според който трябва да бъдат съхранени всички паметници на руската и съветската армия.

Да не забравяме и друго - в разгромения Берлин има три паметника на съветската армия, както и в сърцето на Виена - никой не смее да ги пипне.

Без Червената армия нямаше кой да победи Хитлер във Втората световна война, в която Русия даде 26 милиона жертви.

- Каква е целта на Путин и кога ще приключи тази война?

- Войната няма да приключи скоро. Путин иска Източна Украйна. Средновековната руска държава се назовава Киевска Рус. А Украйна е понятие от 18. век, думата означава покрайнина. Путин е прав - Ленин създава украинската държава. А Сталин, наричан баща на народите, обяснява на Георги Димитров в Кремъл през 1946 г., че ще бъде създадена македонска нация, както преди това е създал белоруска и украинска нация.

Впрочем украинците са като македонците в Скопие - едните превеждат Гогол на украински, другите - Талев на македонски. Това е наглост! Тито създаде македонската държава, Сталин и Ленин - украинската. И оттам избуя тоя млад национализъм.

- Ще бъде ли разделена Украйна?

- Ще бъде. Източна Украйна ще бъде руска. Руснаците там, т.нар. проруски сепаратисти, не искат да живеят под украинска власт. Харков е град колкото София, повечето руснаци, а там им забраняват да говорят на руски. 

Не оправдавам военните действия на Путин, но ги разбирам. Не може Чичо Сам да казва какво оръжие да има в Европа, включително около Русия.

Украйна няма право да влиза в НАТО - на срещата Горбачов-Буш през 1989 г. в Малта е договорено Алиансът да не се разширява на изток,  ако Варшавският договор се разпусне. Чел съм документите от срещата, на която Буш прави тази уговорка. След това американците отричат да е давано подобно обещание, но Израел публикува материалите. Така че Грузия и Украйна няма какво да търсят в НАТО, да предизвикват Москва с ракети от 500 км.    

Путин си дава сметка, че това, което ще спечели с Източна Украйна и Крим, геостратегически е много по-скъпо от това, което ще загуби от санкциите на Запада. 

- Как трябва да се държи България в тази сложна ситуация?

- Трябва да браним собствените си интереси. Не можем да отидем пряко срещу Русия - с тях сме православни и славяни, макар да сме в ЕС и НАТО. Не можем да действаме като поляците, които имат основание за историческа враждебност спрямо руснаците. Никакво оръжие не трябва да даваме на Украйна! И политиците ни да не тичат постоянно при посланичката на САЩ – това е унизително! 

И нека нашите изкуствени политически русофоби да не посягат на деня на освобождението!

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Пловдивчанин. Дългогодишен директор на Института по история към БАН. Автор на десетки трудове и книги за военните подвизи на България.

Проф. Георги Фотев: Внушава разкол, а не национално единение

Националният празник на всяка страна е върховен символ и преживяване на дълбоко благородно единение на националната общност. При нас не е така. Вътрешните напрежения и латентни конфликти по повод на 3 март тлеят и днес имат признаците на разкол.

Всъщност какво символизира 3 март? Какъв е смисълът на нашия национален празник? Това е болезненият въпрос, който не може да остава повече висящ, тъй като последиците са далече отиващи. Настоящата ситуация възпламени напреженията. Латентните конфликти стават пределно остри.

На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 г., предхождана от други войни между двете империи.

Този факт е безспорен. При такъв договор за край на войната има, естествено, пунктове, които се приемат и от двете страни. Такъв въпрос е за статута на териториите, които Османската империя губи. Как да се определят границите на България? Съгласяват се те да са тези на българската патриаршия. Да припомним, че договорът е предварителен. Така или иначе обаче, се създава митът за Велика България.

Най-опасният мит е “Освобождението на България”. Защо този мит е опасен? Защото е двусмислен. Един братски славянски и православен народ освобождава друг, изстрадал под чуждо иго клет братски славянски и православен народ. Освободеният народ е признателен завинаги.

Да се разберем по въпроса. Признателността е висока човешка добродетел. Неблагодарността е отблъскващо отношение във всеки случай: на децата към майка си и баща си, към тези, които са те отгледали, към хората, които са ти подали ръка в трудни моменти, и към всеки, който ти е направил малък или голям дар. Българите не могат да не са признателни към тези, които са дали живота си във войната, която за тях е освободителна.

Но 3 март не може да е върховен национален символ и национален празник. Не само защото е преднамерено и последователно изграден мит. Този национален символ е вреден, разрушителен за националната самоличност. Символът подхранва извратения феномен на т.нар. русофили. Те са съчинили фикцията за русофобите. В България няма феномен на русофоби. Ето несъстоял се разумен публичен дебат. Заклеймяванията не са дебат.

Не можеш да обичаш или да мразиш отделен народ. Обичаш или не обичаш човешки същества от плът и кръв, има любов към Бог, ако си религиозен човек, и т.н.

Но има още по-важен и съществен въпрос. Какво се празнува на 3 март?

Празнуваме, че сме освободени. Не сме се освободили, а сме освободен. Това не е повод за гордост и за национално достойнство. Ние като нация разбираме ли какви фундаментални ценности объркваме. Колко дълго продължава объркването! Нямаме срам, че сме подвластни на това, което аз наричам българската меланхолия. Макар че мъжествеността в съвременната епоха изобщо е чезнеща по хиляда причини добродетел, трябва да се започне с разрушаването на митовете. Може би днешният бойкот ще бъде началото.

Има други дати, които могат да са върховен национален символ и празник на националното единение, което не означава да се изтрие от историческия календар 3 март.

Славчо Атанасов:   Без Трети март нямаше да имаме нито Съединение, нито независимост

Скъпи приятели, ​в навеч​ерието на националния ни празник Трети март споделям с Вас нещо, което силно ми тежи. Войната, която се води съвсем близо до нас, е безумие. Два изключително близки народа, с общи корени, братски народи, се унищожават в момента. 

При това те са наследниците на онези войни, които преди около 200 години оставиха костите си по българската земя, за да донесат свобода на братския си славянски народ.

Това е чистата историческа истина. За българската свобода загинаха руски, украински, финландски и румънски мъже, наши братя по дух, дошли на мисия за нашето освобождение.

Всички исторически сведения сочат, че Руско-турската и освободителна за нас война не е желана от царската империя. Но цветът на интелигенцията, едни от най-изявените личности в тогавашното общество подемат кампания за освобождаването на поробения братски славянски народ.

Колоси на световната култура като Толстой, Тургенев, Верешчагин, легендарният лекар Пирогов издигат високо глас, създадат толкова силен обществен натиск, че правителството на империята е принудено да воюва срещу османските поробители. И наистина, армията се попълва основно от доброволци, които тръгват да се бият за светла кауза - свободата на поробените.

Но ние, българите, никога не трябва да забравяме, че не сме получили даром свободата си. Напротив, платили сме с кръвта и живота си за нея. Зърното е посято от най-светлата ни историческа личност - Апостола на българската свобода Васил Левски. Неговите комитети и свидната му саможертва разпалиха огъня на Априлското въстание, което пък доведе до освободителната война. Този пантеон е съграден върху костите на най-величавите български синове. 

Българската свобода е изкована на връх Шипка, където основна роля играе невижданият героизъм на българското опълчение. Но на Шипка ние се бием заедно с руски и украински войници. И дължим почит и признание към всички, които са оставили живота си по нашите земи, за да се стигне до светлата за българската история дата Трети март.

Тези дни се чуват гласове, че това не била нашата дата, не бил правилният ден за национален празник. Осъзнайте се, хора! Без 3 март нямаше да има нито 6 септември, нито 22 септември.

Нямаше да я има България. И най-вероятно сега щяхме още да сме турски вилает.

 Затова 3 март е нашият национален празник. И е важно той да се отбелязва с чест и достойнство. И с почит към онези, които са дали най-ценното си за нашата свобода - българи, украинци, руснаци, финландци, румънци.

Това е още по-важно днес, защото сме свидетели на чудовищна война, в която взаимно се избиват украинци и руснаци, точно наследниците на онези во​ини, които спомогнаха за българското ​освобождение. И най-малкото, което дължим на паметта им, е признанието и отбелязването на националния празник Трети март подобаващо.

А не да го затворим гузно в килера на изгубената съвест. 

Честит национален празник, българи! Поклон пред паметта на героите на българската свобода!