Данни за април 2026 година показват, че българите са сред националностите, които получават най-много социални помощи в Германия, а сред държавите от Европейския съюз заемат първо място.
Германия е държава с една от най-развитите социални системи в Европа. Годишно тя отделя над 1,3 трилиона евро за социални разходи, като повече от 41 милиарда отиват за социални помощи, или Бюргергелд.
Към началото на 2026 година социални помощи в Германия получават над 5 милиона души, като около 2,4 милиона от тях са чужденци. Най-голям дял получатели на социални помощи има сред украинските граждани, пише bTV.
Над 658 хиляди души, или около 64% от украинците в Германия, получават социална подкрепа. На второ място са сирийците с 57%, следвани от афганистанците с 55% и турските граждани с 47%.
България се нарежда на пето място в тази класация. Над 103 хиляди български граждани получават социални помощи, което представлява около 34% от българите, живеещи в Германия.
Именно този процент обаче поставя България на първо място сред всички държави от Европейския съюз.
Сравнение с другите държави
Сравнението с други европейски страни е показателно. Румъния е на второ място след България, като около 12% от румънските граждани в Германия получават социални помощи, или малко над 77 хиляди души.
В същото време обаче над половин милион румънци работят в Германия, докато работещите българи са около 195 хиляди.
Подобна е ситуацията и при поляците. Само 7,9% от тях получават социални помощи, докато над половин милион полски граждани са заети на германския трудов пазар.
Бюргергелд е основната социална помощ в Германия за хора, които нямат достатъчно средства за издръжка. Тя се отпуска както на безработни, така и на работещи с много ниски доходи.
Освен месечна сума за покриване на основните нужди, държавата поема и разходите за наем и здравно осигуряване. Например човек, който живее сам и няма доходи, може да получава около 563 евро месечно, като към това се добавят и средствата за наем и здравни осигуровки.
Фактът е, че не всички получатели на Бюргергелд са безработни. Част от тях работят, но заплатите им са толкова ниски, че държавата доплаща разликата до необходимия минимум.
Един от най-големите проблеми обаче са организираните измами с точно този вид социални помощи.
Според разследвания измамници привличат хора, предимно от България и Румъния, като им осигуряват фиктивни трудови договори с много ниски официални доходи, а разликата се изплаща на черно.
Най-често тези хора са наети на така наречения „миниджоб“, при който месечният доход е ограничен до 603 евро. След това кандидатстват за Бюргергелд като допълнение към заплатата си, а парите, които получат, най-често се предават на организаторите на схемите.
Затова темата за социалните помощи предизвиква сериозни политически дебати в Германия. От една страна стои стремежът държавата да подкрепя хората в нужда, а от друга — необходимостта от по-строг контрол и ограничаване на злоупотребите със социалната система.
