COVID-19 е заболяване, което може да протече много леко, но може да бъде и много сериозно. Битката с него обаче продължава и след болницата, „… защото слизайки и качвайки се по стълбите, изведнъж разбираш, че нямаш въздух и че от няколко крачки се задъхваш все едно си тичал маратонско бягане.“

Така започва материалът на ВМА за един достоен български лекар, предоставяме го без редакция.

Нещата постепенно се оправят, но периодът на възстановяване е много дълъг, казва д-р Дончо Дончев – УНГ-специалист, който от доброволец в COVID-зоната на ВМА се превърна в неин пациент.

Изчистен от вируса, вече няколко месеца се бори с последствията от него. Вярва, че с упоритост всичко се постига.

Признава, че в началото, когато се знаеше много малко за новия коронавирус, се шегувал с колегите си, че той е плувец, има силно развити бели дробове и че дори и да се зарази, няма страшно, „пак ще остане нещо, с което да диша“.

 


Да, остава, но много малко. Осъзнава, че нищо не е приключило и битката започва с нова сила. Успява да извлече максимума от това, което му е останало. По препоръка на световната рекордьорка по дълбоководно гмуркане в солени води Христина Димитрова започва да прави дихателни упражнения по метода на Вим Хоф, известен като „ледения човек“… вече месеци наред.

 

Така, постепенно д-р Дончев се завръща към ежедневието си, работата и хобитата си. Едно от тях са семейните планински преходи. Планираното пред зимата изкачване на най-високия връх в България – Мусала (2925,4 m), обаче му се струва невъзможно след болестта.

Но се намериха хора, които ме подведоха, че изкачването е много леко, върви се на равно и неусетно се стига до върха. Тръгнахме, но добре, че си взех и планински водач, за всеки случай. Човекът вдигаше вежди като чу какво са ми разказвали. Но излезе търпелив и толерантен. А като се качих горе, си казах, че ако знаех за какво иде реч, нямаше изобщо да тръгна, разказва д-р Дончев.

 


Върволицата от хора хем му пречела, хем му давала куража да не се откаже: Съпругата и дъщеря ми го изкачиха бързо, а аз все едно качвах Еверест. Накрая изпитах не друго, а облекчение, че най-после това нещо свърши.

Но за кратко. Връщането се оказало много по-тежко.

След като се разболях от COVID-19, загубих над 20 килограма. Голяма част от тях впоследствие възстанових. Но се оказа, че докато правих упражнения за функционалното възстановяване на белите дробове, не бях предприел нищо за мускулатурата.

И краката ми направо се подгъваха, разказа още д-р Дончев.
„На равното“ вече слиза със задоволство – покорил предизвикателството „Мусала“ и продължаващ да се бори с последиците от предизвикателството „COVID-19“:

 „Не е страшно. Човек трябва с дисциплина, постоянство и упоритост да не се отказва и да развива максимума от това, което има.“
 Пазете се, защото никой не е застрахован…