Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер гасне в старчески дом в Щатите, застигната от деменция.
Славната земеделка и бивша журналистка от радио „Гласът на Америка“ вече е на 87 години и трудно помни коя е и какво е вършила през живота си, пише "Уикенд".
Анастасия Мозер едва разпознавала близките си, които й ходят на свиждане в хосписа. Преди това тя изживя много тежко загубата на най-близката си приятелка Петя Ставрева, която почина от скоротечен рак малко след като стана депутат от ПП-ДБ.
Очакваше се тази пролет Мозер да се прибере от САЩ в България и да отиде на гроба на Петя, но това така и не се случи. И едва ли някога тази голяма фигура в българската политика ще стъпи повече на българска земя.
Желязната дама със стоманеносините очи беше важна фигура от годините на прехода. Главен секретар на БЗНС, депутат в четири поредни парламента, тя е родена на 30 юни 1937 г. в София. Баща й е земеделският лидер д-р Георги Димитров – Гемето, а майка й – неговата съпруга Мария Димитрова лекар рентгенолог.
През 1942 г. Гемето се противопоставя на съюза с Хитлер и го арестуват. Успява на избяга, емигририра в чужбина.
След 9 септември се прибира в България и оглавява антикомунистическата опозиция. И до днес в Стара Загора архивите пазят спомена за грандиозния национален митинг, събрал десетки хиляди земеделци, пред които Гемето говорил, без да спре, пет часа, а хората го слушали. После успява да избяга в Америка, точно преди милиционерите да го арестуват и да го пратят по етапен ред в лагера.
Останала в България при другите роднини, щерката Анастасия изживява тежки дни. На 15 години я изключват от всички училища, понеже баща й е „враг на народа“. Завършва гимназия като частна ученичка. Губи брат си няколко години по-късно.
Не я пускат да кандидатства в университета. За да се прехранва, първо шие копчета, а след това работи на преса за капачки. Най-после, през 1962 г. комунистите й разрешават да отиде в САЩ при родителите си.
Аристократка по рождение и мадама от сой, в Америка Анастасия получава бакалавърска степен по френски език и магистърска от Института за езици и лингвистика към католическия Йозуитски университет „Джорджтаун“ във Вашингтон. След това взима и докторска степен по романски езици от университета „Джордж Вашингтон във Вашингтон. Работи и като журналист за радио „Гласът на Америка.
През 1981 г. се завръща в България заедно с други емигранти, като земеделеца Ценко Барев, известния анархист Георги Константинов и др.
„Сянката на баща ми преследваше другите, не мен. Когато си дойдох в България, виждах как тя пречеше на някои хора. Лесно е да си дъщеря на един почтен човек, но никак, ама никак не е лесно да си дъщеря на политик, който винаги е бил в опозиция.
Татко умря през 1972. г. Била съм с него в много малка част от съзнателния си живот. Но да си потомък на такъв голям човек, с топла душа и великолепен оратор, беше много ценно“, разказва навремето Анастасия.
Тя е кръстена на баба си по майчина линия, която пък настоявала майка й Мария да се омъжи за лекар от Хасково.
Д-р Г. М. Димитров не изглеждал много благонадежден като опозиция на режима у нас. Наложило се Гемето да дойде на крака и да поиска ръката на избраницата си. (Бързо след това се ражда и Анастасия. Тя почти не помни баща си отпреди 1962 г., когато я пускат да отиде в САЩ, тъй като през останалото време докторът земеделец все е в емиграция.
Тъй като са изселени в ловешкото село Дойренци, Анастасия учи там и после в гимназията. Дамгосана е като „дъщерята на Гемето“, не й дават да учи френска филология поради неблагонадежност. В крайна сметка я пускат да замине за САЩ с пет долара в джоба, без въобще родителите й да знаят.
„Полетът ми беше през Виена. Там пристигнах с един много хубав кожен куфар, който обаче беше толкова стар, че като слязох на летището, се разпадна. Трябваше да го вържа с канап по средата, за да не изпадне багажът ми“, спомня си дамата с теменужените очи. След 17 години се вижда с родителите си.
В Америка Анастасия първо учи английски, а след това завършва френска филология. Балканите обаче я влекат, била е административен помощник в Института по старогръцки изследвания във Вашингтон. В българската секция на радио „Гласът на Америка“ хваща големите сътресения в Източния блок.
Едно от най-важните събития в живота й е запознанството с мъжа на живота й Чарлз Мозер, който почина преди 19 години. Той преподава в университета „Джордж Вашингтон“ с първа специалност руски език, а втора – български, специализиран покрай едно посещение у нас в началото на 60-те години.
Запознава се с Анастасия покрай семейството на оперната певица Нели Карова и нейния съпруг Камен Ганчев, който е бил секретар на премиера по царско време Богдан Филов. Любовта от пръв поглед пламнала, когато двамата се видели на прием в семейство на сръбски емигранти. Роклята на булката струва 100 долара, а сватбите са две - една в католическа катедрала и друга в руската православна църква във Вашингтон.
Двойката минава за една от важните в американската столица и дори присъства на тържеството по встъпване в длъжност на президента Роналд Рейгън. А Чарлз превежда за американската аудитория Блага Димитрова, Елисавета Багряна и огледалния свят на Атанас Далчев.
Винаги елегантна, Анастасия Мозер беше образец за най-добър вкус. Тя казва така: „Винаги можеш да намериш хубави дрехи – евтини и с добро качество.
Когато бях в парламента, никога не съм обувала панталони. Предпочитах хубавия костюм или рокля и се стремях да се обличам прилично. Най-големите спорове с Чарлз водехме точно за облеклото, защото той купуваше каквото му попадне, и аз все се ядосвах. Но после намирах начин с малко хитрост да го изнудя да отидем до магазина и да изберем нещо хубаво за него“.
Докато се занимаваше у нас с политика, Анастасия Мозер винаги казваше, че е разочарована от бавното развитие на България и ганьовските политици.
Като Дон Кихот се опита да разчупи пластовете на прехода, но в крайна сметка не й стигнаха години, макар че запази последно коравия си дух. Едно е ясно – желязната лейди с орловия поглед беше достойна наследничка на баща си.
