Брат и сестра, родени в ромското гето във Велинград, се намериха след дълга раздяла, без да подозират за съществуването на другия повече от 25 години.

26-годишната Зоя Чавдарова е добре известна в спортните среди, тя е състезателка по тенис на корт за хора с увреждания с много награди и спортист №1 на Варна за юни 2020 г. Зоя се ражда в ромската махала във Велинград с увреждания на краката и остава прикована за цял живот в инвалидна количка. Дадена е за осиновяване в Дом за сираци, но така и не намира семейство, което да се грижи за нея.

Бъдещата шампионка израства по институции - в дома за сираци в Луковит, а по-късно съдбата я отвежда във Варна, където живее в момента.

Зоя успява с много труд и желязна воля да стане професионален атлет – параолимпийски шампион по тенис на корт в България, мечтае за победа на олимпиадата в Япония.

Французинът Жефроа Деана е роден в същото гето, от същите майка и баща, три години след Зоя и също е даден за осиновяване.

Всъщност Жефроа Деана е Марин Чавдаров, кръвният брат на Зоя, той е роден без увреждания и има огромния късмет да бъде осиновен, когато е на 15 месеца от френско семейство.

Живее в Париж, говори няколко езика, живял и работил в сферата на логистиката в Лондон и Германия – рафиниран и образован космополит. Ето какво се случва, когато попаднеш в добра среда и получиш солидно образование.

Мисълта за потеклото му обаче не му дава мира и един ден Жефроа решава да потърси своите корени. Не след дълго намира сестра си - по свой стар български паспорт, акт за раждане и разбира се, Facebook. В напрегнатото издирване се включва и негов братовчед от Германия.

Търсенето започва през февруари миналата година, а "пътуването на живота си", както го определя самият той, се състои през август, когато за първи път стъпва на родна земя. През септември за първи път прегръща Зоя, а през ноември - и биологичната си майка Вяра. За новогодишните празници се събират всички заедно.

Обстановката в родния му дом е потискаща - коптор в гетото без ток и вода, бащата е алкохолик, майката - с психични проблеми. Тя с радост се среща с изоставените си деца и си спомня с точност рождените им дати. Марин не се сърди на жената, която го е родила и изоставила - била е притисната от обстоятелствата, а наред с това така той получава шанс в живота, който нямаше да има, ако беше отгледан от нея.

"Сега разбирам какъв късметлия съм, ако не бях осиновен, щях да съм още в гетото. Тръгнах на това пътешествие, за да узная истината, колкото и тежка да е тя, за мен е от огромно значение да знам точно какво се е случило в ранното ми детство", разказва развълнуваният млад французин пред "24 часа".

Жефроа предпочита българското си име, още не е разкрил тайната за приключенията си в България на своите осиновители, трябва му време. Не крие признателността си за всичко, което те са направили за него, и ще продължи да живее с тях.

Докато Марин търси изгубените си роднини, нищо неподозиращата Зоя се бори с живота по свой начин. След завършване на пълнолетие напуска сиропиталището в Луковит и тръгва по свой път. Влече я спорта, опитва лека атлетика, бадминтон, бягане с инвалидни колички - маратон, тенис на маса.

По добро стечение на обстоятелствата попада на треньорка на тенис на корт и когато хваща ракетата разбира, че това е нейното призвание. Ръка ѝ подава параолимпийската шампионка по лека атлетика Стела Енева. След 12 години труд сега мечтае да спечели параолимпиадата в Япония.

Засега братът и сестрата комуникират чрез Гугъл преводач, но Жефроа Деана - Марин, напредва с ученето на български език много бързо. Марин ще се прибере във Франция в понеделник, никога няма да забрави откъде е тръгнал, нито родителите, които с много обич са му помогнали да стане мъжа, който е днес. Няма да забрави и Вяра. Той планира да се върне в България след месец, за да бъде отново със сестра си.

Но винаги един въпрос ще витае в ума му - какъв щях да бъда при друго стечение на обстоятелствата...