Жоржета Чакърова на 79: Цял живот играх слугини. Нито една принцеса!
Не научих нищо за мистериозната смърт на съпруга си, дали е свързана с гробницата на фараонката, не знам, споделя актрисата
Жоржета Чакърова, една от звездите на Народния театър “Иван Вазов”. На 8 май обичаната актриса навърши 79 лета. През 1964 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Още през 1961-62 г. Чакърова се снима в първия си филм - “Хроника на чувствата“ на режисьора Любомир Шарланджиев. Театралната й кариера започва в Драматичен театър “Йордан Йовков“ в Добрич през 1964 г. След това три години играе в Сатиричния театър. От 1970 г. до пенсионирането си през 2002 г. е в трупата на Народния театър. Притежава всички най-високи отличия и награди. Тя е най-младата актриса, получила “Димитровска награда” едва на 30, а “Народна артистка” става, когато е на 44.
Жоржета Чакърова е родена в Шумен - в старата фамилна къща, строена още през 1877 г. от прадядо й Костаки Куцаров, търговец и заможен човек. Бабата на Жоржета, негова дъщеря, се омъжва за дошлия от Велес полковник Георги Чакъров, роднина на македонските герои Орце и Миле Попйорданови. “С Чочо Попйорданов сме роднини”, с гордост споделя актрисата. Жоржета Чакърова е съпруга на Стефан Харитонов - режисьор на документални филми и основател на камерния ансамбъл “Йоан Кукузел”. Тяхна дъщеря е любимката на публиката, актрисата и телевизионна водеща Александра Гюзелева - Шани.
Днес Жоржета, която е посветила живота си на сцената, припомня: “Аз станах известна с телевизията. Една приятелка преди време ми припомни, че по улица “Раковски” са ме спирали постоянно за автографи. Така че аз съм сита на слава и известност” - сподели преди време в ефира на бТВ актрисата, която 32 години е била част от трупата на Народния театър. “Цял живот играех слугини.
Нито една принцеса. Бях на 10 години, когато дойдох в София от Шумен. Започнах да играя балет в Пионерския дом. Веднъж търсеха деца за една театрална постановка и ме извикаха за Пепеляшка. Но за тази част от ролята, когато тя е в пепелта, а Ванча Дойчева, бъдещата ми колежка в театъра, я взеха за Пепеляшка, когато вече е принцеса. В Народния театър все играех слугиня, а Ванча - господарката”, споделя Жоржета.
Отдавна съм минала кризите на възрастта, които те сломяват
Около 50-ата ми година моят съпруг се разболя тежко. Шани пък тогава кандидатстваше във ВИТИЗ. Бях толкова натоварена с ролите си в театъра, пазаруване, готвене и грижи за болния съпруг, че не усетих как минах през критическата възраст. Внучката ми Алиса - тя е най-доброто в живота ми.
Най-добрата ми приятелка, Таня Масалитинова, като почина, много трудно преодолях липсата й. И сега няма човек до мен, на когото да мога да споделя всичко така, както на нея.
Не мога да кажа какво ми даде или какво ми отне театърът. Той е целият ми живот, макар че сега много добре си живея, няма кризи, за разлика от някои мои колежки при пенсиониране. Дъщеря ми не ми вярваше, че не страдам, че не ми е мъчно за сцената. Може би защото на два пъти отлагах пенсионирането си. Може би защото в детските й спомени аз бях “омъжена” за театъра.
И макар че съм пенсионирана, не съм скъсала напълно с театъра - играя в “Пигмалион”. Всичко ми е дал, но каквото и да ми е отнел, не ме боли, отдала съм му сърцето си
Животът на семейството ми беше подчинен на моя театър, с артистка не е лесно да се живее. Господ ме запази от клюките, но пък детето ми израсна между декорите. Намерих сили да й се извиня за пропуснатото й детство, но тя ме разбира и отдавна ми е простила.
Сега си прекарвам дните, като слушам новини и чета хубави книги. Започнах с пенсия 140 лева. Сашо Морфов не ме пенсионира, аз се страхувах как ще живея с толкова малка пенсия. После дойде друг директор, сега е покойник и няма да му споменавам името. Много бързаха да ме пенсионират, бях на 59. В един вестник излезе гадна статия, че не съм чувала суфльорката, била съм оглушала. Режисьорите били в ужас. Стана ми много болно, разплаках се и се прибрах вкъщи. На другия ден отидох при директора и казах, че се пенсионирам. След като не съм желана, няма смисъл”, сподели Жоржета Чакърова.
Аз, общо взето, имам всички награди, които са получавали и получават сега моите колеги. Но искам да кажа, че това не е най-важното за мен. Важното беше да играя добре. Да репетирам. Умирах да репетирам или, както аз казвам: “Умрем да репетирам!”. За мен репетиционният период е хубав и щастлив. Никога не съм казвала, че съм се уморила. Е, само веднъж стана това, когато репетирахме 9 месеца пиесата на Георги Марков, Бог да го прости, “Аз бях той”. 9 месеца репетирахме, той замина и спряхме.
И аз тогава си казах: “Ей, можех в това време да родя едно дете!”. Милият Джери, много симпатичен човек беше! Репетирала съм много и с Иван Радоев, докато бях в Сатиричния театър - ” Ромео, Жулиета и петрол” - това са две едноактни пиеси. Четири пъти спираха тези едноактни пиеси и това беше голямо преживяване. И все се събирахме долу в барчето на Сатиричния театър с Иван Радоев.
В тези постановки ние бяхме пет души действащи лица и той ни черпеше, милият, и все си беше усмихнат така. А то беше такова хубаво представление, такава реклама му направиха тия със спиранията, че от двете страни на салона имаше гроздове от правостоящи зрители. Животът на актрисата все пак не е цветя и аплодисменти!
Съпругът ми Стефан Харитонов Чалгаджиев беше мъжът на живота ми и аз не знам нищо за “мистериозната му смърт”
Той беше много артистична натура, никога не ме е ограничавал в нищо. За съжаление, си отиде много млад..., въздиша актрисата.
Той бе дългогодишен режисьор на документални филми в бившата студия “Екран”, полиглот, владеещ 7 езика. Снима и цяла поредица от документални филми за 1300-годишнината на българската държава. От чужбина носи много исторически материали и ги предава на ЦК на БКП, даже без да си сложи парафа.
Някъде по онова време Стефан Харитонов приема една предизвикателна “творческа поръчка”, която според клюката му изяжда главата. Режисьорът бил близък със съветника на Людмила Живкова и зам.-шеф на печално известната служба “Културно наследство” Кръстьо Мутафчиев. Той му предлага да направи филм за мистериозната тракийска гробница в странджанската местност “Мишкова нива”, където уж била погребана... египетска фараонка. Разкопките на загадъчния некропол протичат в голяма секретност и са обвити в паранормална мъгла.
Членовете на екипа, между които племенницата на Ванга Красимира Стоянова, редовно “получават видения”. Факт е обаче, че много от хората, свързани по един или друг начин с безумния проект, внезапно напускат този свят, покосени от различни болести. Останалите живи го обясняват с “прокобата” на езическата царица, която по този начин отмъщавала за оскверняването на “пирамидата” си.
Жертва на “фараонската болест” станал и мъжът на Жоржета Чакърова. Малко след монтажа на лентата Стефан Харитонов залинява и въпреки усилията на лекарите и изписваните от чужбина цярове се преселва в един по-добър и справедлив свят.
Сега съм щастлива, но какво да ви кажа - все пак възрастта си е възраст и оказва влияние. Започнах по-бавно да ходя, защото преди това ходех като Малкия Мук - имаше един филм такъв преди време. Сега не мога да ходя като Малкия Мук, но все се разхождам нагоре-надолу и вкъщи много ми се смеят, че обикалям насам-натам. Ами аз всеки ден имам някакви задачи, даже си правя списък.