Иво Прокопиев отново завъртя темата за „златните паспорти“ чрез медийната си машина. В един и същи ден, вчера, излезе статия в „Медиапул“, че руснаци и араби били основните купувачи на паспортите.

Някой си Петър Чолаков от „Дойче Веле“ също списа статия, в която разсъждава надълго какъв бил интересът на ДПС и Пеевски от разследването на паспортите. Накрая се появи трета статия в „Сега“ със сходно заглавие: „Българските златни паспорти са продавани срещу нулеви инвестиции“.

На пръв поглед нищо лошо няма в „сериозния“ интерес към темата за „златните паспорти“, обзел изведнъж близките до Прокопиев медии. Но само на пръв поглед.

И трите статии, въпреки различните заглавия, повтарят удобно една и съща опорка на Иво Прокопиев – депутатът Пеевски е санкциониран по „Магнитски“ именно заради търговията с паспорти за българско гражданство, и ДПС нямали правото да внасят законопроект за отмяната на възможността чужденци да получават гражданство срещу инвестиции (т.н. „златни паспорти“), тъй като тази законова възможност съществувала благодарение на тях.

Иначе, разсъжденията и в трите статии върху проблемните въпроси, свързани с предоставянето на „златни паспорти“, като липсата на адекватни инвестиции, закупените държавни ценни книжа се продавали веднага, както и вложените в банките пари се теглели след получаването на гражданство и прочие, заслужават адмирации.

Наистина, законовата възможност за предоставяне на българско гражданство срещу инвестиции явно създава предпоставки да бъде нарушавана или заобикаляна, поради което логично трябва да бъде отменена. По този въпрос спор в обществото, както и между политическите сили, също няма.

Допуснатите закононарушения ще се установят от разследващите институции по предвидения ред и виновните ще бъдат санкционирани.

Защо обаче именно сега медиите около Прокопиев неистово се заинтересуваха от темата за „златните паспорти“, предвид че законовата възможност за предоставянето на гражданство срещу инвестиции съществува още от 2013 г. , т.е. вече почти десет години.

Как до този момент вездесъщите медийни „радетели“ за законност и морал в държавата не съзряха проблема, а сега се надпреварват да пълнят мейнстрийма с пространни „разсъждения“ по същата тема. И то всички по един или друг начин, пряко или между редовете, насочени срещу ДПС и Пеевски?

По-важният въпрос обаче е защо сега Прокопиев всячески се опитва да пълни медийното пространство с журналистически материали по същата тема, замесвайки винаги ДПС и Пеевски.

Отговорът на този въпрос изисква да си припомним следните факти. В мотивите на наложената на 2 юни санкция на Пеевски по американския закон „Магнитски“ се твърди, че депутатът е участвал чрез лицето Желязков в схема за подкупи, свързани с предоставянето на българско гражданство на чужденци.

Почти веднага ДПС реагира срещу санкциите, поиска доказателства за твърденията срещу Пеевски (каквито, апропо, не получи, нито от българските институции, нито от американската администрация) и заяви, че наложените санкции са следствие на заблуждаването на американското посолство и администрацията зад океана от страна на Прокопиев и кръга „Капитал“.

Тезата бе изказвана многократно и публично, както от председателя на партията Мустафа Карадайъ, така и от други депутати и негови съпартийци. В 46-тото Народно събрание се създаде и нарочна комисия „Магнитски“, която трябваше да изясни фактите и обстоятелствата относно наложените санкции.

Пред комисията депутати от ДПС също поставиха въпроса за съпричастността на Пеевски към твърденията за корупция, включително и за евентуалното му участие в търговията с български паспорти.

От нито едно държавно ведомство, включително МВР, Министерство на правосъдието, специални служби и прокуратура, не бе представена каквато и да е информация за участия на Пеевски в деянията, посочени в американската санкция.

В началото на тази година отново от ДПС – председателят Карадайъ и депутатите Цонев и Пеевски поискаха от ДАНС да се проверят всички процедури по издадени паспорти срещу инвестиции (наричани „златните паспорти“) за целия период на действието на законовата възможност и да се установят нарушенията и участващите в тях лица.

Отделно от това, пак от ДПС внесоха и законопроект за отмяната да законовата възможност за предоставяне на гражданство по този ред.
Въобще, поведението на депутата Пеевски и на съпартийците му от ДПС по отношение на пълното установяване на всички факти, свързани с наложените американски санкции, е последователно и в посока – проверявайте всичко и на всички нива, за да се установи истината. А истината е, че Пеевски не е участвал в твърдяната търговия със „златни паспорти“ и корупция.

И това се доказва от писмените отговори на служебното правителство на отправените към него питания от страна на ДПС. Дали така твърдо и последователно би отстоявал правото си човек, който е виновен и смята, че твърденията в санкцията са подкрепени с достатъчно обективни доказателства.

А не са вследствие на манипулации и внушения, каквито медийната машина на Прокопиев е в състояние да произведе. И не само да произведе, а и да накара да им повярва американското посолство у нас, с което бизнесменът парадира, че е в традиционно добри отношения.

По отношение на „златните паспорти“ до момента не се е установил нито един факт, който да свързва Пеевски с процедурите по предоставянето им или с някакво нерегламентирано въздействие от негова страна. И най-вероятно няма да се установят такива, защото просто връзка между Пеевски и „златните паспорти“ явно няма.

Но това не е добре за Прокопиев, защото така ще лъсне истината за манипулацията, с която кръга „Капитал“ направо сготви Пеевски зад океана, пришивайки го без основание към тема, която е невралгична за американците и която може да послужи за поставянето на депутата от ДПС в санкционния списък.

Известно е отрицателното отношение на американската администрация към възможностите за получаване на гражданство срещу инвестиции, като съществуването на тази законова процедура у нас, според медиите на Прокопиев, е послужило и за повод САЩ да не премахнат визите за български граждани.

С една дума – това е точната невралгична тема, към която удобно да бъде пришит Пеевски, за да бъде санкциониран.
Сега с основание Прокопиев се притеснява, че усилията, които Пеевски полага да докаже невинността си, както и подкрепата на ДПС в тази посока, могат и да имат успех. И това е неговия (на Прокопиев) най-голям кошмар.

Затова и методично и по примера на царя на фашиската пропаганда Гьобелс, повтаря сто пъти една лъжа, с надежда да я превърне в неотменима истина. Постоянното медийно повтаряне на темата за „златните паспорти“ и на „съпричастността“ на Пеевски към този проблем трябва да му осигури нова легитимация на поразклатената вече първоначална версия.

Която ще се окаже, че е била нищо повече от манипулативно внушение по начина, прилаган от години от медийната машина на Прокопиев – „твърди се“ (някъде и от някого), „говори се“, „този бил свързван с онзи“ ... и така нататък, но повторена сто пъти по различен начин и от различни негови проксита, започва да наподобява на истина.

Защото Прокопиев очакваше, че след като успя да осигури санкцията на Пеевски, депутатът от ДПС ще се скрие някъде изцяло от света, ще изчезне и вече няма да е трън в петата му.

Но Пеевски не изчезна, защото няма как да признае нещо, което явно не е извършил. Всеки друг би постъпил по същия начин, ако вярва в собствената си правота и иска да я докаже. Затова и медийните манипулации в стил „Ала Прокопиев“ неминуемо ще продължат. Затова и темата за „златните паспорти“ се превръща постепенно в неговата най-голяма болка.