Знаете ли кои са хората на тази СНИМКА?

Княз Симеон и Княгиня Мария Луиза със стария Страшимир Добрович и съпругата му Анна (родена Вогел) на терасата в дома на предания дворцов служител, пролетта на 1943 г.

Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна”, Дворец Врана.

“Кой е Страшимир Добрович?”

За него знаем обидно малко. А това е човек, служил предано на трима български монарси – Княз Александър, Цар Фердинанд I и Цар Борис III.

Страшимир Добрович. Днес това име не говори нищо на сънародниците ни.

Неговата служба в Двореца, продължила с прекъсване до края на живота му, започва преди 140 години. Той се ражда на 15 март 1856 г. в Цариград, в семейството на богатия сливенски търговец Димитър Добрович.



си образование завършва в османската столица, като според свидетелства на негови приятели раздавал английски команди, употребявани по моряците на акостиращите кораби.

След това завършва право във Виена и се завръща в София, където е препоръчан и назначен на служба в Двореца. Жени се за Анна Вогел и през 1890 г. се ражда дъщеря им Вера. Добрович расте в йерархията благодарение на владението на чужди езици, познаването на протокола и абсолютната безпрекословна преданост.

Става началник на Тайния кабинет и канцлер на българските ордени. Служи предано от 1893 г. до царската абдикация на 3 октомври 1918 г., а след това до 1924 г. е шеф на Дворцовата канцелария при Борис III, на когото обаче остава съветник до края на живота му. Царят го наричал “Падрето”...

Съвремениците му го определят като потаен и мълчалив човек, който умело избягва неудобните въпроси, отговаря уклончиво или използва дежурни фрази, произнесени с глуповато присмехулно изражение.

Зад тази маска обаче се крие опитен и изключително обигран политик и дворцов служител, комуто владетелите ни са имали пълно доверие и на когото Княз Фердинанд от падането на Стамболов от власт на 18 май 1894 г. винаги възлага тежката задача при всяка възникнала и проточила се правителствена криза да обикаля партийните лидери и да сондира всяка нова министерска комбинация.

Всеки партиен водач – от Петко Каравелов, Малинов и Радославов до Гешов, Генадиев и Данев, е общувал с него и поради естеството на служебните му задължения, е дискутирал и предлагал всяка възможна листа или коалиция.

Столичният бомонд е знаел добре – паднел ли поредният кабинет, на следващия ден неизбежно ще срещне непроницаемото брадясало лице на Добрович със завити мустаци и обрамчено от скъпи рогови очила, да снове между партийните централи.

Вероятно и заради тази негова безукорна и толкова деликатна и важна служба Добрович получава редица от най-високите български, а и чужди ордени. През 1918 г. в израз на своето благоволение Царят му връчва Малкото огърлие на Царския орден „Свети Александър“.

Той придружава Цар Фердинанд при инспекциите му по време на Балканската война, вкл. посещението му в новоосвободения град Кавала на беломорския бряг на 2 ноември 1912 г. и посрещането му в Одрин на 17 март 1913 г., както и почти навсякъде в годините на Първата световна война.

Добрович е умен и проницателен наблюдател на процесите в България в продължение на 62 години.

При цар Борис той вече не е този незаобиколим фактор, какъвто е бил при баща му, още повече, че обвитият в мистериозна тайнственост кабинет се превръща в “обикновена” Дворцова канцелария. Това обаче съвсем не означава, че след 1924 г. царят не е ползвал съветническите му услуги. Тъкмо напротив.

Съвсем резонно, една от последните срещи на Царя преди загадъчната му смърт на 28 август 1943 г. е именно с тежко болния от рак на гърлото, стенещ на смъртно легло Добрович, проведена на 16 август с.г.

На нея, цар Борис, вече много изморен и изтерзан от връхлитащите го сурови исторически изпитания, споделя, че е отказал на Хитлер да прати български войски на Източния фронт, заявявайки:

„Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след страхотна борба. 1918 г. няма да се повтори!“. Тези думи са предадени от вдовицата на Добрович (“Мами Добрович”, както я наричат) на Княгиня Евдокия по-късно!

Дали е споделил и замисъла си с верни свои войски, разположени в Банкя, да направи преврат в София по примера на крал Виктор Емануил и да пренасочи в движение държавния кораб към САЩ и Великобритания, само можем да гадаем...

Новината за смъртта му е поместена във вестник „Зора“ , год.25, бр.7271 от 21 септември 1943 г., съвсем скромно и кратко:

“Гражданската и военна свита на Н.В.Царя с дълбоко прискърбие съобщава,че Страшимир Д. Добрович, бивш дългогодишен началник на кабинета на Н.В.Царя и Канцлер на българските ордени и техен началник и съслуживш, почина днес на 20 септемврий 1943 г. Мир на праха му!”

Необичайно ли е, че той си отива от този свят на 87 години, по-малко от месец след цар Борис III?! И не е ли това още едно ярко доказателство за съдбовната обвързаност на Страшимир Добрович с Двореца?!

Източник: glas.bg