Зоопарк за галене в Швейцария

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР -  всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Представете си зоологическа градина с над 300 животни и почти всяко от тях може да бъде погалено, нахранено, а ако размерът му позволява - и яздено от деца. Звучи невероятно, но такова място има. В шейцарското градче Раперсвил.

Детският зоопарк първоначално просто е прибирал бебетата на животните от един от най-прочутите европейски циркове - “Кний”, за зимата, докато започнат да ги дресират.

После на легендарното семейство от манежа му хрумнало да радва децата, като ги учи на добро и любов към животните. Така се е появил най-либералният зоопарк.

Най-характерното за него е, че там не се отглеждат животни, които се хранят с други животни. Т.е. липсват хищници. В замяна на това подходящите за снимане и галене са в изобилие. Забавленията за малчуганите - също. При това на смешната за швейцарския стандарт цена от 5 франка за детски билет и 12 за възрастен.

А когато видиш с очите си инкубатора за яйца на фламинго, нахраниш с ръчичките си жираф и пояздиш слон, няма как да не пораснеш добър човек.

Макар населението на Раперсвил да е едва 7000 души, зоологическата градина е винаги пълна. Родители от цяла Швейцария водят децата си, защото цирк “Кний” е обявен за национална светиня, а щедрият му жест е далеч по-интересен дори от книжката за Маугли.

Директорът Бенджамин Синигер управлява истинско животинско царство, без да подозира за “пернатото” си име на български. В неговото зоовойнство работят по график, по-строг от този на държавен глава.

В 11, 14 и 17 часа тюлените изнасят забележително шоу с качване по стълби, подхвърляне на топки, скачане от трамплин и разиграване на забавни скечове.

В 12 и 15 часа всеки може да се снима за спомен със симпатичните морски лъвове. А ако му стиска, дори да запечата целувка с тях уста в уста. Е, после малко ще понамирисва на рибата, с която ги възнаграждават за усърдието.

Точно в 16 часа е голямото хранене на слоновете. Наистина е огромно! Най-малкото, понеже шестте грамади първо танцуват, поклащайки в такт хоботите и опашките си, за да си заслужат следобедната закуска.

После гледачите изнасят гигантски кошове, пълни с плодове и зеленчуци. Децата първоначално плахо, а после с весели викове грабват кой ябълка, кой морков и ги подават на слоновете, които с неподозирана деликатност ги взимат от ръчичките с хобот, без да ги докоснат.

Доволно похапнали, роднините на Джъмбо се нареждат, за да бъдат пояздени. Вечерният тоалет на слоновете също не е за изпускане.

Внушителната групова баня с десетки струи е толкова импозантна гледка, че фотоапаратите не спират да щракат, а камерите жужат като за последно.

Малчуганите нямат против да се понамокрят и се пресягат към маркучите. “Процедурата” хранене и яздене се повтаря и при камилите.

А при корабите на пустинята разнообразието от размери е от двумесечно бебче, което още бозае от майка си, до достолепни циркови ветерани, склонни да повтарят безкрай старите си номера.
Ранобудниците пък могат да закусят с маймунките. От двете страни на оградата два модела шебеци ръфат банани и се гледат учудено един друг.

Но едните си плащат за удоволствието. Сумите са символични и не се дават на ръка. За всяка от атракциите цената е два франка. Равностойността им в жетони се получава от автомати, пръснати из целия парк.

Симпатични монетки с гравирани върху тях делфини. За наблюдаване на жирафите е изградена специална вишка с удобни столове и (най-важното!) яки парапети на върха.
Гледачът сипва сено в двуетажните ясли. Най-горе похапват дългошиестите африканци. Ако протегнеш ръка, можеш да ги погалиш по “рогатите” челца. Странните им образувания се оказват плюшено меки. В по-ниската част край хранилката се нареждат зебрите.

От вишката не е проблем да се снима жираф в анфас от по-малко от метър.

Който обича да гледа “Улица “Лемур” или “Сурикатите” по Animal planet, ще се почувства като част от филма.

Маймуноподобните се разхождат над главите на посетителите в специални мрежи, а сурикатите заспиват изправени върху пясъчни възвишения и... падат по изумително смешен начин, който кара децата да се кикотят с часове край клетките им.

Миниатюрни понита и още по-ситни кози с размерите на кокер са пуснати свободно в “къта за галене” заедно с весели виетнамски прасенца, бебета-лами и пухкави зайчета.
Теглен от кон трамвай обикаля зоопарка със спирки пред всяка клетка. А кротки магарета и понита по цял ден разхождат малки ездачи.

“Зверилникът” на цирк “Кний” е едно от любимите места за празнуване на рождени дни, защото към общуването с животните се добавят и клоуни.

Вечерната разходка из зоологическата градина се дирижира лично от директора, но става по специална заявка.

Магдалена ГИГОВА