Левски отпадна от Шампионската лига, но продължава европейския си път във втория по сила турнир – Лига Европа. И въпреки тежкия край срещу АЕК, Хулио Веласкес вече направи нещо много по-трудно за измерване от един резултат.
Испанецът промени играта, атмосферата и отношението към синята фланелка. Но най-важната промяна в Левски не се вижда директно на таблото.
Маестро Веласкес започна да променя манталитета.
Хулио Веласкес е от треньорите, които говорят много, но не като количество, а като съдържание. Говори с поведението си край тъчлинията. С начина, по който преживява всеки пас. С реакциите си след победа. С критиките. Дори с отказа да превърне загубата в поредица от оправдания.
Затова неговото "Нямам думи" след лудата европейска вечер срещу Кайрат всъщност каза достатъчно.
Левски вече не е само отборът, който Веласкес завари. И тук дори не визираме резултатите, защото те съвсем не са най-интересното.
Испанецът просто превъртя играта.
Започна от онова, което се променя най-трудно – манталитета – и постепенно стигна до всичко останало. Защото тактика и схема се сменят сравнително лесно. Манталитетът – почти никога. Особено в клуб като Левски, в който тежестта на историята понякога е по-голяма от способността на настоящето да я носи.
Веласкес започна именно оттам.
И днешният Левски все повече прилича на отбор, който не влиза на терена с мисълта "дано стане", а с усещането, че има право да вярва, че може да го направи.
За тази увереност става дума.
И разликата е огромна.
Това вече се вижда не само в резултатите, а и в реакцията на футболистите в трудните моменти, в поведението им без топка и най-вече в начина, по който вземат следващото решение.
Публиката на "сините" усети тази разлика още преди резултатите да дойдат.
На "Герена" любовта към треньора не е служебна характеристика. Тя трябва истински да бъде заслужена. Защото историята на "Герена" помни достатъчно крайности – включително случаи, в които новият наставник не получава дори минимален кредит на доверие.
Историята на Левски помни и далеч по-драматични посрещания – включително и треньор, съблечен от феновете още в първия си работен ден.
Е, с Веласкес стана обратното.
Публиката го припозна почти веднага, но не защото той дойде със славата на Гуардиола или Анчелоти, а защото демонстрира нещо, към което синята публика има безпогрешен инстинкт:
Отдаденост!
Веласкес понякога изглежда така, сякаш всеки момент ще влезе на терена, за да направи корекцията лично. Той живее мача заедно с отбора. И тази енергия не може да бъде изиграна дълго.
Затова и трибуните я разпознаха.
Веласкес не продава оправдания и не гали отбора си с резултата.
Дори когато Левски печели, испанецът излиза пред камерите и обяснява какво не му е харесало.
Точно това прави разликата толкова голяма.
За посредствения треньор победата е алиби, а за добрия – повод да види какво още не е направено достатъчно добре.
Затова Веласкес може да бъде директен към футболистите си дори след спечелен мач. Защото целта му не са просто поредните три точки, след които да си позволи да бъде доволен. Той иска да изгради голям отбор.
Оттук започва същинската футболна философия на испанеца.
Веласкес харесва поливалентните играчи. Не просто футболист, който знае къде трябва да бъде, а такъв, който разбира защо е там. Играч, способен да изпълнява различни функции в рамките на един мач – да чете ситуацията и да вижда не само следващия пас, а и какво ще предизвика той в структурата на противника.
Такъв е модерният футбол.
И колкото повече футболисти имаш, които разбират това, толкова по-малко зависим си от предварително нарисуваната схема.
Неслучайно Веласкес гледа състава в дълбочина. За него резервата не просто заменя титуляра, а трябва да може да промени мача.
Тази философия не се появява изведнъж в София.
Веласкес започва да тренира още на 15 години. На 30 вече получава възможност във Виляреал. Следват Реал Мурсия, Бетис, Беленензеш, Алкоркон, Удинезе, Витория Сетубал, Маритимо, Алавес, Фортуна Ситард и Сарагоса.
Испания, Италия, Португалия и Нидерландия. Различни футболни култури, различни съблекални, различен натиск.
За Фортуна Ситард, например, поема отбор, който е последен в Ередивизи – и успява да го изведе до спасение преди края на сезона.
И това е школа, която трудно може да бъде събрана в един треньорски курс.
Вероятно именно тя обяснява защо днес Веласкес не изглежда обсебен от една схема, а по-скоро от идеята футболистите му да разбират играта.
И затова след отпадането от Шампионската лига Веласкес не потърси спасителна версия на случилото се. Призна директно, че АЕК е бил по-добрият отбор и закономерно е продължил напред, но подчерта и нещо друго - че продължава да се гордее със своя отбор така, както и преди този мач.
Това също е част от философията.
Да признаеш превъзходството на съперника, без да унижиш собствените си футболисти. Да приемеш загубата, без да я превръщаш нито в трагедия, нито в оправдание.
Европейската есен предстои за Левски.
"Сините" продължават в Лига Европа, а с това идват не само финансовите дивиденти, но и още европейски вечери, още тестове и още възможности този отбор да разбере докъде всъщност може да стигне.
А зад онова "Нямам думи" на Веласкес след елиминирането на Кайрат може би стои нещо, което публиката все още не може да измери.
Не резултатите, а моментът, в който футболистите започват истински да вярват в идеята му.
Вероятно именно това е най-голямата победа на Веласкес до момента.
Вярата.
Веласкес още не е направил Левски велик. Не е спечелил всичко. Не е построил онова, което очевидно вижда в главата си.
И именно затова историята става интересна.
При Веласкес процесът се вижда. И постепенно убеждава дори скептиците. А по всичко личи, че испанецът няма намерение да приема досегашното като крайна цел.
Защото това също е част от новия манталитет.
Така че – Маестро, музика, както написаха от Левски след победата над Кайрат.
"В София звучи химнът на Шампионската лига! Маестро Веласкес, музика", гласеше посланието.
Добра метафора.
Хулио Веласкес още пише своята партитура на "Герена". Някои ноти ще бъдат грешни. Ще има и фалшиви вечери. Ще има загуби. Но истинският тест тепърва предстои.
Едно обаче вече изглежда ясно. Испанецът не просто промени начина, по който Левски играе футбол. Той започна да променя и начина, по който Левски мисли за себе си.
Понякога точно така започват големите отбори.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
