Български отбори играят на европейска сцена. Повод за гордост. И за разгорещени коментари.
И същевременно – поредното потвърждение, че евтините номера вървят най-много точно в такива моменти.
Защо гледаме българския футбол със завързани очи?
Ясен пример? Реваншът между Левски и Брага в Португалия. Мач, зареден с високо напрежение, очаквания и… един крещящ абсурд.
един от най-оспорваните моменти на двубоя – очевидно нарушение в наказателното поле срещу играч на 26-кратния шампион на България и ръка на Пауло Оливейра – съдията не посочи бялата точка.
VAR нямаше. Дузпа – също. Но най-скандалното не беше това.
Скандалното беше, че зрителите така и не видяха нито едно повторение на ситуацията.
Нито от друг ъгъл. Нито на забавен каданс. Нито с приближен план. Просто – тъмна дупка в излъчването.
Ако си изпуснал момента в реално време – изпуснал си всичко.
Няма как да разбереш какво се е случило. Няма как да изразиш мнение. Остава ти само съмнението – и горчивият привкус!
Това е абсурд по стандарт "български клуб в Европа".
И не е изолиран случай – феновете на други родни клубове също имат подобни примери.
Сега си представете подобен момент в мач от Висшата лига или от Шампионска лига.
Не можете, нали? Особено ако следите сериозно големия футбол.
Там всяка спорна ситуация се разпада на кадри – от три, четири, понякога пет различни ъгъла.
А когато играе български отбор? Дори и в най-престижните турнири? Тогава правилата някак не важат.
А какво казват правилата всъщност?
(!) Според официалните регламенти на УЕФА телевизионните оператори са задължени да предоставят пълен видео поток (host broadcast), който включва: множество камери, повторения и ключови моменти, кадри с висока резолюция.
И това не е бонус – това е част от договора. /показва UEFA Club Competitions Media Rights Guidelines, 2024/25/.
Допълнително, според UEFA "Club Media Rights Guidelines" (Шампионската лига 2025/26):
- Клубовете имат право да получат raw feed – основния международен видео поток, както за домакинства, така и за гостувания.
- Те могат да използват и редактират кадрите при спазване на техническите и търговски изисквания, както и при заплатен достъп до потока.
С други думи: повторенията не са екстра, а изискване по стандарт.
Всеки гол, дузпа или спорен момент трябва да бъде показан с поне 3-4 повторения, включително в забавен каданс, с възможност за анализ от VAR екип.
Липсата на пълноценно излъчване е форма на информационно затъмнение за зрителите – и срам за всяка спортна медия.
VAR също не е оправдание
Дори когато системата не се използва, видео покритието трябва да гарантира прозрачност. Не тишина.
Според протокола на FIFA/IFAB, VAR работи с множество камери, slow motion и собствен контрол върху видео потока – включително избор на ъгъл и скорост на повторението. /theifab.com/.
Телевизионният оператор е длъжен да осигури покритие не само за зрителите, но и за съдийския екип.
А какво се случва у нас?
Най-често – нищо. Нищо подобно.
Не е въпрос на липса на технология. А на липса на желание и отговорност.
Докато някой решава, че не си струва да видим ясно дали това е била дузпа или не, дали българският отбор е бил ощетен – някой решава вместо нас. Вместо истината.
А междувременно Левски отпадна.
Утре това може да е ЦСКА. Или Арда. Или Лудогорец.
И един от най-важните моменти в реванша на "сините" така и не получи своето повторение.
Остана само ехото. И илюзията, че "този път ни прецакаха", но следващият ще е различен.
А всъщност – следващият път ще бъде същият. Докато не поискаме повече.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
