Служебният министър на културата Найден Тодоров предложи Априлското въстание да бъде разглеждано като истинското начало на съвременната българска държавност. По време на дискусия във Велико Търново, организирана от БТА и посветена на 150-годишнината от събитията, той подчерта, че именно саможертвата от 1876 г. е положила моралните основи, без които Освобождението би било невъзможно.
Според министър Тодоров датата 20 април носи по-дълбок символен заряд от последвалите военни действия. „Ако не беше саможертвата на тези хора, нямаше да има международен натиск, нямаше да има Руско-турска война, нямаше да има и Трети март“, посочи той.
Според него съседните на България държави често честват като национални празници именно моментите на национално самоопределяне и начало на борбата, а не крайната дата на постигнатата свобода.
Министърът акцентира върху необходимостта историческите събития да бъдат „превеждани“ на езика на съвремието, вместо само да бъдат ритуално възпроизвеждани. Той определи Априлското въстание като урок, че свободата не е даденост, а ценност, която изисква непрекъснато отстояване.
„Трябва да се замислим какво сме спечелили със саможертвата на тези хора и да научим урока си — че трудно ще успеем, ако не сме заедно“, заяви Тодоров.
Той допълни, че актът на въстаниците, които са изоставили всичко лично в името на идеята за България, е пример, който обществото ни трябва да осмисли дори със 150-годишно закъснение.
Найден Тодоров изрази надежда, че в близко бъдеще – вероятно за 151-вата годишнина от събитията – 20 април ще бъде официално честван като национален празник.
За него това е денят, в който България се е „събудила“ и се е заявила пред света като нация, готова да извоюва бъдещето си.
