70% от европейците не искат ГМО, България готви проектозакон

Студена война между САЩ и Европейския съюз се разгаря на тема генно-модифицирани организми /ГМО/ заради настояването на ЕС върху всички ГМО, продавани в Европа да има етикети, че са такива. Не е тайна, че САЩ произвеждат 85% от генно-модифицираните храни, докато 70% от европейците са против това. В същото време МОСВ внесе в Парламента проектозакон за ГМО.

Притиснати от Световната търговска асоциация /б.р. – под давлението на САЩ/, от ЕС бяха принудени да махнат забраната за продажба на ГМО на територията на ЕС, но с изричното условие на всички продавани ГМО да има етикет “Този продукт съдържа ГМО”.

“Все едно на продукта да пише отрова”, контрират американските производители, недоволни, че продукта ще стане непродаваем на територията на ЕС. По-важното обаче е, че ГМО почти е равно на отрова и според изследване на Здравната организация на САЩ. Според това изследване вследствие приемането на генно-модифицирани храни намалява репродуктивната способност и се увеличава смъртността сред живите организми.

“Най-засегнати от тези продукти са децата. Затова свидетелстват все по-честите заболявания от злокачествени тумори при млади хора”, твърди Пърси Шмайзер, канадски фермер, носител на алтернативна Нобелова награда в категория "Отстояване правото на поминък". Шмайзер бе в България през октомври и говори за вредите от ГМО. Алтернативната нобелова награда той получи заради продължилата над 10 години негова борба срещу мултинационалната компания “Монсанто”, с офиси и в България.

Не е тайна, че именно тази компания държи най-много патенти за ГМО в световен мащаб. Тя контролира и 88 % от ГМ култури в света. В далечната 1996 г. площите на Пърси Шмайзер били замърсени с ГМО от въздушен пренос на такива организми без той да го е искал. Вследствие на това той се оказал......длъжник на “Монсанто” за 100 000 долара. Шмайзер обаче поема предизвикателството и на свой ред подава иск срещу компанията за замърсяване на неговите насаждения. Сагата завършва с решение на Върховния съд на Канада, оневиняващ Шмайзер и задължаващ компанията да изчисти насажденията му от ГМО. Цялата борба на Пърси Шмайзер е визуализирана и във филма “Давид срещу “Монсанто”, показан през октомври в България.

Междувременно стана ясно, че тези дни министерството на околната среда и водите /МОСВ/ е внесло проектозакон за ГМО в комисията по околна среда към парламента. Аргументите на ековедомството са, че в България няма ред на пазара на ГМО, а българите отдавна си хрупат американска царевица и соя с неясен произход. В проектозакона се предвижда да се създаде и Комисия по ГМО, която ще съветва министерствата на околната среда и на земеделието при даването на разрешения за работа с ГМО, освобождаването им в околната среда и търговията с тях.

Разрешението за създаване и търговия с ГМО ще става само с изричното разрешение на земеделския министър след обществена дискусия, предвижда проектозакона. Всички появили се ГМ храни ще бъдат с етикет “Съдържа ГМО”, се казва още в проектозакона, който се очаква да се разглежда в пленарна зала до края на есенния сезон. “Чрез приемането на закона, от една страна се отговаря на българските ангажименти към ЕС в сектор “Химикали и генетично модифицирани организми”, по Глава 22 “Околна среда”, а от друга страна се запълва съществуващият правен вакуум в тази материя”, контрират от екоминистерството недоволството на многото екоорганизации и земеделски производители в България.

Неясната и нерешителна позиция на Европейския съюз по отношение на ГМО обаче заплашва да взриви като цяло земеделското производство на стария континент. Испания е единствената европейска страна, която произвежда ГМО с търговска цел, докато в Австрия и Германия вървят масови подписки на фермери срещу ГМО. Тази седмица Европейската комисия /ЕК/ трябва да отговори на молбата на Австрия, която иска да забрани на фермерите да отглеждат генно-модифицирани храни. Италия пък е на път официално да се обяви за страна с чиста земеделска продукция.

След анкета на стария континент станало ясно, че 70% от запитаните жители на Европа не желаят да консумират ГМ-храни, а 94% държат на правото си сами да избират какво да ядат.

На фона на недоволството от ГМО в страните на Европейския съюз, някак си стряскащо звучат фактите, изнесени тези дни от обществения център за околната среда и устойчиво развитие в България. Според Илиян Илиев, председател на центъра, в България през 2000 г. 19 000 хектара земеделски площи са били с ГМО. Въпреки законовата забрана през 2006 г. на такава продукция, в страната има земеделски производители, сеещи ГМ царевица и соя, а забраната още е в сила. Песимистите се питат какво би станало, когато тази забрана отпадне.

Красимир Николов, БЛИЦ