Въпросът за геноцида над българите в бившата югославска социалистическа република Македония, днес независима държава с географското име Северна Македония, съм поставял на няколко пъти като евродепутат. Въпросът е дали е имало масово избиване на българи през ХХ век? Или геноцидът се е изразявал в масово насилие за смяна на етническата и национална идентичност на българското население в югославска Македония.
Този коментар направи във фейсбук евродепутатът Александър Йорданов, който съветва българските евродепутати да поставят остро въпросът за комунистическия геноцид над сънародниците ни.
Ето и поста му:
Като евродепутат в периода 2019-2024 г. няколко пъти съм поставял въпроса за геноцида над българите в бившата югославска социалистическа република Македония - днес независима държава с географското име Северна Македония.
Говорил съм за този геноцид от парламентарната трибуна, на заседания на парламентарната група на ЕНП, на конференции с чуждестранно участие, в Съвместния парламентарен комитет „ЕС – Северна Македония“ на който бях член.
За съжаление въпросът, който съм задавал и многократно разяснявал, продължава да е актуален. И той гласи: „Къде са изчезнали близо 1 200 000 българи след 1944 г. от територията, на която днес съществува държавата Северна Македония?
Избити ли са, за да се заселят на тяхно място македонци? Скопени ли са били, за да нямат наследници и да се заличат родовете им?“
Всички исторически извори, както и научни етнографски изследвания сочат, че толкова са били нашите сънародници преди комунистите да вземат властта. На този въпрос трябва да отговорят европейските институции, които са ангажирани със защитата на правата на човека. И на първо място Европейският парламент.
Защото този геноцид се е случил не в далечна Африка, а в Европа. И то във времето, когато се създава Европейската общност, днешният Европейски съюз. Въпросът е дали е имало масово избиване на българи през ХХ век? Или геноцидът се е изразявал в масово насилие за смяна на етническата и национална идентичност на българското население в югославска Македония. Но и при двата казуса е налице именно геноцид.
И за него трябва да се понесе отговорност. Затова и днешните македонски власти трябва не само да впишат българите в конституцията на страната, но и да поднесат своите извинения на България, Европа и света. Защото геноцидът в различните му форми е най-отвратителното престъпление, осъдено от международната общност.
Само след 6 дни предстои Европейският парламент да дебатира и гласува Резолюция по Доклада за Северна Македония за 2023 и 2024 г. В нея, както стана известно, се среща нищо неказващият израз „македонски език и идентичност“.
Но не се споменава за „български език и идентичност“, каквито са съществували преди комунистическия геноцид. Същевременно, според съвременната историческа и лингвистична наука, въпреки геноцида, българският език и идентичност са успели да се съхранят в Северна Македония. Защото имат дълбоки исторически корени. За това говори и огромният за тази страна наплив от граждани, които доказват документално своя български произход и идентичност, когато подават документи за получаване на българско гражданство.
Този факт не би трябвало да убягва от вниманието на евродепутатите. Те би трябвало да схванат неговото послание. И настоятелно да потърсят истината за геноцида в миналото над българите в контекста на днешната им борба за човешки права и свободи.
Препоръчвам на българските евродепутати да поставят много остро този въпрос – за комунистическия геноцид над сънародниците ни в бившата югославска социалистическа република Македония, както и да осъдят остро продължаващия и в наши дни процес на смяна на идентичността и езика на починали достойни личности, национални герои на България.
Не може европейски депутати да твърдят, че уважават европейските ценности, а същевременно да се правят, че нищо не знаят за осъществен през втората половина на ХХ век геноцид над европейски народ.
