Анализ: Как се търгува постът на главния прокурор на черния политически пазар

Погазването на Конституцията се превърна в партийно занимание, което руши доверието и в институциите, и в държавата

Едно неделно признание на президента Росен Плевнелиев (2012-2017 г.) даде отговор на въпроса – защо доверието на гражданите към политиците и партиите е все по-ниско, а държавата се намира в безпрецедентно за последните 32 години кризисно положение, съобщава "Труд".

„Ако „Продължаваме промяната“ се бяха коалирали с ГЕРБ, можеха да имат свой премиер, а Иван Гешев да не е главен прокурор“, каза Плевнелиев пред БНТ. Повод за думите на бившия държавен глава бе ролята му заедно с тази на Соломон Паси на медиатори от името на първата политическа сила при претърпелите фиаско опити за консултации за излъчване на парламентарно мнозинство.

Росен Плевнелиев отдавна не е политически фактор, та вероятно малцина биха обърнали внимание на коментара му, който обаче е силно проблематичен. Защото от думите на бившия държавен глава се разбира, че за да има каквото и да е управление политиците днес са готови на всичко, включително да търгуват институции и постове, сякаш им се полагат по право. И точно защото това не трябва да е така, ако искаме да остане нещо от институциите и държавността като цяло, когато общественици, били те и извън активната политика, правят подобни коментари, думите му следва да не остават без реакция.

„В България всички, които могат да рушат нещо, го рушат и всички говорят за върховенство на правото. Също така те призовават за съдебна реформа, но не уважават органите на съдебната власт – нито прокуратура, нито съд. Това е горчивата истина“, коментира миналата седмица професорът по конституционно право и бивш конституционен съдия Пламен Киров. И е много прав, точно това правят всички, които днес говорят за реформа на съдебната система, без значение на политическата им окраска и пристрастия.

Никои, включително и Плевнелиев, не си дават сметка, че когато с лека ръка „търгуват“ поста на главния прокурор, те не засягат толкова настоящия – Иван Гешев, колкото рушат авторитета на институцията. Само че у нас отдавна политиците са превърнали погазването на Конституцията в партийно състезание, макар именно в чл. 117, ал. 2 да е регламентирано, че съдебната власт е независима.

Като как точно партиите ще сменят обвинител №1, а утре и председателите на ВКС или ВАС, след като има конституционна и законова уредба, която не предполага такава възможност, особено на неформални консултации с неясно какъв мандат за съставяне на правителство.

По тази логика всяка институция в държавата трябва да има нови ръководители след всеки избор. С тази разлика, че точно заради политическата немощ две места на конституционни съдии от квотата на парламента са вакантни вече 1 година. Пак заради политическите противопоставяния вече над 2 години съдебният инспекторат функционира с изтекъл мандат, а от три месеца същото се случва и с Висшия съдебен съвет. Идентична е ситуацията с управителя на националната банка и ред други регулаторни органи, за които не е ясно кога ще имат нови състави. И вместо партиите да търсят варианти, за да излязат от патовата ситуация, лидерите им, а изглежда и техни лобисти, обикалят телевизионните студия и с лека ръка предлагат власт срещу смяната на този или онзи представител на властта, а в случая дори и на независимата съдебна власт.

Родният елит доведе страната дотам, че управлението прилича на черен пазар за търговия на дефицитни стоки. И това се случва в държава от Европейския съюз, не някъде в Африка или Латинска Америка. Всичко това руши авторитета на цялата политическа класа, на институциите, на държавата. Ето защо не са изненадващи последните социологически проучвания, които отчитат спад на подкрепата за основните партии, рекордно ниско доверие в настоящото Народно събрание, което обаче има амбицията да прави реформи, та чак и да прекроява Конституцията. И така докато не сътвори някоя чутовна глупост, която да помете и депутатите, и да разруши идеята за демократичното развитие на страната, за което българите ратуваха в началото на 90-те години на миналия век.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук