Да изгорят публично заплатите си в евро – това е тестът за искреност, който политическият наблюдател Стефан Ташев отправя към президента Румен Радев и евродепутата Петър Волгин. Според него подобен акт би доказал, че гръмките антиевропейски послания и защитата на лева не са просто удобна политическа поза.
Във фейсбук пост, Ташев заявява, че повече от година и половина чака да види Петър Волгин да застане публично "на площада" и всеки месец да изгаря заплатата си в евро.
"Към борците за LeBa. Една година и половина чакам евродепутатът Петър Волгин да излиза публично на площада и да изгаря всеки месец заплатата си в евро. Като видя това с очите си, ще ви призная", пише той.
Според Ташев, ако каузата срещу еврото е истинска, тя трябва да бъде защитавана не само с думи, а и с лична жертва.
Жълтите павета – сцената на протеста
Политическият наблюдател разширява предизвикателството и към други формации, които се обявяват срещу въвеждането на еврото. Той настоява депутатите от "Възраждане", Виличии и МЕЧ също да излязат публично и да направят същото с януарските си възнаграждения.
"Очаквам същото с януарските заплати на депутатите от "Възраждане", Виличии и МЕЧ. Излизат на жълтите павета и публично палят заплатите си в евро", посочва Ташев.
По думите му именно символичното място в центъра на София би превърнало жеста в силно политическо послание.
И президентът в списъка
В коментара си Ташев включва и президента Румен Радев, който нееднократно е изразявал критично отношение към темата за еврото и темпа на интеграция в еврозоната.
"А и от президента Румен Радев. Тогава ще сваля шапка на всичките борци за LeBa", пише още той.
Провокация или лакмус за искреност
Коментарът бързо предизвика реакции в социалните мрежи – от подкрепа до остро възмущение. За едни това е умишлена провокация, за други – логичен въпрос към политици, които получават доходите си в евро, докато публично защитават лева.
Дали някой от посочените ще приеме предизвикателството и ще превърне думите в действие, остава отворен въпрос. Засега "голямото очакване" остава само като символичен тест за това докъде стига убеждението и къде започва удобната политическа реторика.
