"Не бива да подхождаме идеологически към този въпрос, тъй като той има и социална страна. В последните години се истеризира ужасът от възможна ядрена катастрофа.

Имаме плашещите примери на "Чернобил" и "Фукушима". Този ужас всъщност прикрива всички реални поражения, които нанася т.нар. "зелена" енергия, защото да се коригира коритото на една река или пък да се поставят ветроцентрали по пътя на миграцията на птиците също са интервенции в биосферата и природната среда."

Това мнение изрази българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите Иво Христов, който е член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП (ИТРЕ).

По време на пленарната сесия в Страсбург бе обсъдена резолюцията относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. (COP25), която ще се гласува в четвъртък.

В проекта ѝ е записано, че "ядрената енергия не е нито безопасна, нито екологична, нито икономически устойчива; следователно предлага да се разработи справедлива стратегия за преход за постепенно прекратяване на ядрената енергия в ЕС, включително осигуряване на нови работни места за хората, работещи в ядрената енергетика, и планове за безопасно демонтиране на атомни електроцентрали и безопасното третиране и дългосрочно обезвреждане на ядрени отпадъци".

Според Иво Христов трябва да бъдат взети под внимание и социалната, и икономическата страна на този въпрос. 

"За държави като България, Словакия и др. атомната енергия е гарант на конкурентоспособността на икономиката. С нейното отпадане нашите икономики реално са обречени. Напомням, че България плати много скъпа цена, като затвори четири реактора преди присъединяването си към ЕС и съхрани само два. Без тях нашата икономика де факто би била обречена", каза още той. 

Иво Христов бе категоричен, че трябва да се погледне реалистично. По думите му атомната енергия е обект на много строг и методичен контрол, разработен в международни правила, и не бива да бъде развявана като плашило. 

"Тя по-скоро би била много ефикасен инструмент в този екологичен преход – поне в средносрочен хоризонт. 

Ядрената енергия ежегодно спестява хиляди тонове въглеродни емисии и има висока стойност не само за енергийната система, но и за здравето на хората и околната среда.
Преди да изпаднем в крайности, трябва да помислим и за нивото на енергийна независимост, което е от съществено значение.

Според статистиката ЕС внася приблизително половината от енергията, която консумира, като немалко държави членки на ЕС зависят от един единствен външен доставчик."