Да осмисляш съществуването си… през Пеевски

Сигурно не е лесно да си Христо Иванов тези дни. След като де що юристи-експерти по конституционно право се произнесоха, че подготвените и прокарани настойчиво лично от него и депутатите от „Демократична България“ промени в основния закон, свързани със съдебната власт, са меко казано некомпетентни, в петък и Конституционният съд му удари шамар.

Обявявайки за противоконституционни почти всички текстове, които той толкова драпаше да вкара, за да „обязди“ прокуратурата и Темида в цялост в полза на задкулисието в страната. В частност на Иво Прокопиев и неговия кръг „Капитал“ – тези, които го инсталираха първо за правосъден министър, а след това за сламен лидер (вече в оставка) на партията за олигархична употреба „Да, България“.

Звучният шамар от петък, зачервил понаедрелите от престоя му във властта бузи на Христо Иванов, всъщност е и поредният за последните вече над 8 години, получен от него заради упорито предлагане на юридически нефелни и откровено лобистки промени, свързани с Темида.

Подобна оценка от светила в конституционното право получиха и предните му опити да се упражнява върху основния закон с противоречащи на нормите на основния закон изменения, за да сложи ръка върху държавното обвинение. Факт, доказващ нулевото ниво на компетентност, притежавано както от него, така и от целия юридически екип на ДБ.

На фона на всички тези провали, е логично да си помисли човек, че Иванов най-сетне ще приеме истината за себе си, ще се засрами и ще се оттегли от сцената. Но не би! Сламеният партиен лидер в оставка премина в контраофанзива и впрегна най-верните папагали около себе си, за да изпълнят дружно телевизионния ефир с крясъци от копи-пейст опорки, имащи един основен лайтмотив - че за всичко е виновен…Делян Пеевски.   

Така в съботната сутрин, за добро утро на зрителите, докато Христо Иванов даваше интервю в bTV, другарят му по плажни десанти Ивайло Мирчев се вихреше от екрана на БНТ, преповтаряйки едно и също – че с решението си КС е казал, че България е прокурорска република и е направил „подарък за рождения ден“ на председателя на ДПС, за да можел той да излъчи главен прокурор и шеф на ВАС.

Как точно – не стана ясно. Още повече, че конституционните съдии (сред които впрочем няма такива, които да са свързани с ДПС), всъщност изрично връщат старото положение на нещата с мотива, че прокараните от ДБ промени газят разпоредбите на основния закон. Твърдение, което – както вече стана на въпрос – отстояват и всички експерти по конституционно право в страната в своите становища до КС. В това число такива, които са считани за близки до ДБ.

Що се отнася до опорката за „рождения ден“, тя щеше да е смешна, ако всъщност не беше трагично поредно доказателство за мисловното безсилие и на Иванов, и на Мирчев, а също и на тези, които са им я написали.

Теза „втора употреба“, която те вече използваха преди две години. За онези, които са забравили, ще припомним, че през 2022 г. именно с тази опорка ДБ коментира решението на спецпрокуратурата, с което беше прекратена проверката срещу Пеевски заради санкциите по „Магнитски“.

Решение, взето, защото не бяха намерени никакви данни, въз основа на които да бъде стартирано досъдебно производство срещу него и което – оказа се – е било на няколко месеца. Т.е. – далеч преди тогавашния му рожден ден.

Тази опорка беше точно толкова състоятелна тогава, колкото и сега, което обаче не спира Иванов и компания да я рециклират поради липса на реални аргументи, с които да оправдаят некадърността си.

Удобно пропускайки както това, че са били хванати в лъжа (за хиляден път), така и друг неудобен за тях факт – че за да осигури нужните гласове за току що отменените от КС лобистки промени за Темида бившият правосъден министър прокара пътека до кабинета на Пеевски миналата година и се налива с „мазно турско кафе“. Да не говорим, че както разкри самият председател на ДПС, е седял „в скута му“ и му е разправял приказки, досущ като една Шехерезада, за да го убеди да подкрепи кандидатурите на ДБ за главен прокурор и шеф на ВАС.

Кандидатури, които се оказаха пряко свързани с кръга „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев, драпащ да наложи пълен контрол върху Темида за следващите 7 години, след като вече се окопа в съда и отчасти - и в прокуратурата. „Със сигурност няма да им позволя да разбият българската съдебна система“, отряза тогава мераците им Пеевски, като се зарече, че ще продължи да разкрива всичко задкулисно, както го е правил от години.  

И всъщност именно затова – отново от години, той е редовната дъвка в устата на Христо Иванов и останалите пионки на кръга „Капитал“ на политическата, НПО и медийната сцена.

Обсесия, с която всички те осмислят съществуването си, защото ако го нямаше Пеевски, те нямаше да имат и аргумент, с който да оправдаят битието си в обществото и властта. Затова от появата си на политическата сцена, та и досега, те се изкарват „активни борци“ срещу измислено от тях несъществуващо зло. Фалшиво прикритие, на което избирателите впрочем показват на всеки нов вот, че не вярват.

Но Иванов и компания продължават да го пробутват, защото в безидейността си и вече доказаната и от КС некадърност, не могат да оправдаят по друг начин съществуването си. Още повече, че с провала си в т.нар. „съдебна реформа“ те показаха и на ментора си Прокопиев, че дори за обслужване на интересите му не стават.

А иначе съдебна реформа, която да върне чувството за справедливост у гражданите и да прекрати усещането за недосегаемост сред престъпниците и задкулисието в страната наистина е нужна. Но тя трябва да бъде направена на принципна основа и в съответствие с юридическите норми на страната, а не през лобистки поправки да се правят опити за обслужване на олигархични интереси. Т.е. не ала Христо Иванов.