Това, което виждам, не е диалог. В София се осъществява една криза, която се използва като рекет и изнудване срещу ръководството на Столична община за сметка на всички софиянци. За мен е много грозно и неприемливо потърпевши да са децата, които не могат да отидат до училище, лекари да не могат да стигнат до работното си място. Този рекет е неприемлив. Това заяви академик Николай Денков в ефира на Нова тв, коментирайки стачката на водачите от градския транспорт.
"Аз подкрепям това, което искат точно тези хора - с извънредния труд, където няма достатъчно шофьори и техници. Те трябва да получат увеличение. Именно това им предложи кмета. Той каза: Там където има дефицит, аз съм готов да дам тези 400 лева. Но имаме една администрация. Никой не е показал, дали тя не е раздута. Тя е от 700 човека. Има 4 дружества за транспорт в София. Разговорът за как да се осигурят средства за останалите, какви да са заплатите - той трябва да се осъществи, но това не трябва да става чрез рекет и изнудване на софиянци", обясни Денков.
"Аз бях министър на образованието. Това, което чух преди малко - да се казва не знаем дали ще позволим да работи транспорта по време на матурите, това е изключителен стрес върху учениците , родителите. Тези деца вместо да се подготвят, те трябва да се чудят как да си осигурят транспорт", каза още той.
"Те казаха , че трябва да се дадат пари на всички. Кметът каза имаме пари за тези, които полагат извънреден труд. Трябва да се вдигнат средствата и да започнат да работят. Там където има дефицит - шофьори и техници - той е готов да даде увеличението, защото има средства за това. Този разговор трябва да се води докато работи транспорта, с аргументи къде действително има нужда от средства. Там където не липсват хора, говоря за администрацията, това трябва да се обсъди", съгласи се бившият премиер.
"Това, което виждаме е, че кметът е под атака. В пленарна зала поискахме да бъдат отпуснати целеви средства за София, за да се изградят липсващите детски градини и ясли. Имаше начин този проблем да бъде решен. Средствата не бяха отпуснати, сега трябва от наличните да се отделят за градини и транспорт.
В една среда, в която участващите имат желание да решат проблема, но не като изнудват другите, кметът би бил укорим, Но в момента виждаме, че той е атакуван. Няма как да го укоряваме него, че за година и половина не е решил проблеми, натрупвали се с години. Сигурно би могъл да бъде по-комуникативе, но да не подменяме същината на проблема с комуникационни и други детайли", призова Денков.
"Мисля, че кметът се справя с развитието на града. Има нови тротоари, градът се чисти, има планове за нови автобуси. Тази стачка цели да попречи на реализирането на добрите му намерения и да се каже, че той не прави нищо", категорично заяви той.
Еврото
"Да почнем от това, че президентът много рязко, без никакви знаци, си промени позицията. Години наред той казваше, че еврото трябва да се приеме и такъв референдум е недопустим. С тази си позиция той се позиционира в лагера на лъжците-популисти. Дали сме готови за еврото го дават Маастрихтските критерии, които показват, дали нашата икономика е синхронизирана с европейската. Друг е въпросът, дали нашето общество е достатъчно информирано. И когато се появят лъжци, като хората от Възраждане, и към тях се закачи президентът, който по конституция е задължен да обедини хората по това, което трябва да се случи, а не да подкрепя лъжите. Тогава имаме истински проблем с институцията президент", обясни Денков.
Референдум за еврото
"Имаме изисквания по конституция. Имало е две възможности народът да бъде попитан - първото през 2005 година, второто е преди влизането в чакалнята. Когато тези две неща са изпълнени, България е подписала договор, който не ѝ позволява да започва процеса отново. Президента знае това, затова Крум Зарков го напусна", разясни академикът.
"Да изчакаме Конституционния съд. Ще има сблъсък на мнения. Но аз много добре съм прочел договора, в момента в който влезем в чакалнята и изпълните критериите, вие сте задължени да вървите по този път. Президентът използва аргумента, че ни трябвало повече време да убеждаваме. Една такава нестабилност, да не знаят хората и бизнес какво се случва, това е най-лошият проблем", утчони той.
"Онзи ден в НС 171 народни представители подкрепи влизането в еврозоната от 1 януари 2026 година. Именно сега всеки отговорен политик трябва да обясни какви са ползите, а не да разпалва страховете на хората", заяви категорично Денков.
