Тази сутрин тълкувателят и неофициален говорител на Доган Лютви Местан за пореден път се опита да обясни на българското общество какво точно е искал да каже водачът им на завършилата Седма национална конференция на движението. На фона на твърденията на самия Доган, че ДПС не е била замислена като лидерска партия и преизбирането му с пълно болшинство за седми път, се откроиха обясненията, че „Единственият функционален критерий за това, дали един лидер трябва да остане начело на партията, е неговата актуалност”.
От лидера на партията в събота и от поясненията в понеделник разбрахме още, че някои фрази са извадени от контекста и са разбрани неправилно. Сред тях са прочутите му откровения в Кочан („Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансиране в държавата"), както и твърденията му, че ако поиска, може да си купи и летяща чиния, след като беше засечен на яхта.
По принцип старо правило е, че не е важно кой какво е искал да каже, а как го е разбрало обществото. В този смисъл недораслото общество има грях към ДПС и Доган, защото освен думите не е разбрало и цялостното поведение на партията. Или поне така твърди Местан по повод разпределението на порциите на финансиране по правилните места и региони, наречена от него „инвестиционна активност”: „За съжаление, възприемането на тази инвестиционна активност беше превратно, създаде се впечатление, че това е едва ли не единствената цел на ДПС.”
От думите на Доган и поясненията на Местан големите зулуми са вършени преди ДПС да попадне във властта (най-вече при Костов), управлението на тройната коалиция било най-успешно, а сега лидерът на партията се е превърнал в причина за всичко лошо, което се случва в държавата. Според Сокола той е "политически гръмоотвод на всички негативни явления и процеси в страната". Не зная какви „изпреварващи политически модели” успява да създаде, но 20 години след създаването си партията му е изцяло еднолична, а всички решения се съгласуват в сараите в Бояна. Конкретните му прогнози, че който вземе еврофондовете ще управлява най-малко два мандата се оказаха меко казано неверни. Сега ДПС е в опозиция и е твърде лицемерно да се благодари на избирателите и всевишния за този очистващ катарзис и възможност за „приземяване в реалния свят на обществото”.
Що се отнася до това, което Доган каза, като не изрече, е оценката му за първите месеци от управлението на ГЕРБ, миролюбиво и тактично допълнени от Местан. През същите тези месеци Бойко Борисов също упорито мълчи за Сокола. Дали намекът за оттегляне след година и упоритото мълчание на Доган не са опит за сделка с ГЕРБ както го тълкуват от ДСБ? Или: „Оставете ни спокойно в опозиция, ние ще се приземим”? Възможно е, но ако този опит намери почва, ще станем свидетели на повторение на играта на Царя с БСП, а тази пиеса не завърши щастливо нито за Симеон нито за НДСВ.
Евгени Петров, БЛИЦ
