Докато Панов и Калпакчиев клеветят, главният прокурор защити държавността
Днес Сотир Цацаров изнесе лекция пред френския правосъден институт. Събитието се проведе в аулата на Софийския университет. В него взеха участие гости от Париж, френският посланик на наша територия, полицейски служители, магистрати и заети в сферата на сигурността. Основна тема на сбирката бе битката с тероризма и методите, с които правораздавателните органи защитават националната сигурност. В края на дискусията, обаче неминуемо последва логичният въпрос към Цацаров – какво е неговото мнение за актуалната ситуация в съдебната система, пише в. "Труд".
Въпросът бе съвсем резонен. Поради простата причина, че в последния месец българското общество и европейските ни партньори станаха свидетели на бруталната война, която се води срещу родната прокуратура. В основата на атаките по адрес на държавното обвинение виждаме Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и Калин Калпакчиев, член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдийската квота.
Ситуацията безспорно е абсурдна. Едва ли в друга страна-членка от Европейския съюз е налице подобен прецедент. Съдии да атакуват прокурори, използвайки за оръжие медиите на подсъдими лица. Уви, явно сме на път да дадем уникален принос в хилядолетната история на правото и съдебните институции.
Критиците на Цацаров стигнаха дотам, че опитаха да прехвърлят проблемите на Висшия съдебен съвет далеч отвъд храма на Темида.
Шефът на ВКС Панов поиска от президента Румен Радев (забравил, че подобно искане му бе отказано от предишния президент Росен Плевнелиев) да наруши Конституцията, намесвайки се в спора между магистратите. В отговор Радев изрази искреното си недоумение, че съдия номер 1 на Републиката не познава законите на страната.
Членът на ВСС Калпакчиев отиде и по-далеч. Той написа писмо до Еврокомисията, в което искаше отстраняването на главния прокурор. Освен лишен от правна логика, текстът блестеше с доноси, лични нападки и фактологични грешки. Като например внушението, че бизнесмените Гергов и Дончев са обект на разследване от държавното обвинение.
Накратко – опитаха се да прехвърлят проблема от болната глава на здравата. Не видяха гредата в своето око, а сламката в чуждото. Панов забрави, че е гостувал в офиса на адвокат с дела за милиони в подопечния му съд. Калпакчиев пропусна честите близки срещи, които провежда с председател на една съвсем нова политическа партия.
И в крайна сметка – атакуваха прокуратурата, институциите и държавността на всички възможни фронтове, с всички възможни оръжия.
Интересното в случая е – каква бе реакцията на Цацаров, как той отговори на горепосочения въпрос към него. А именно – какво е мнението му за актуалните събития в българската съдебна система?
Ето го и отговора:
„И дума не може да става за противоречие между съдии и прокурори в България. Прокурорът е страна в процеса и знае своето място и роля в него. Но противоречие между българските магистрати няма и не може и да съществува…“
Тоест – проблем няма, няма скандали във Висшия съдебен съвет, няма ги атаките на Панов и Калпакчиев към главния прокурор. Съвсем ясно, че Цацаров не е съвсем прав. Още на следващия пленум на ВСС ще станем свидетели на поредния сценарий срещу прокуратурата в изпълнение на съдиите Панов и Калпакчиев. Но това от утре.
Днес образът на държавността пред френския институт по правосъдие беше Цацаров. И той даде добър урок на критиците си, как се пази държавността. Разликите може да откриете и сами. Главният прокурор понася ежедневни хули, обиди, скалъпени и изфабрикувани активни мероприятия. И въпреки това не казва и думичка срещу държавата, когато го попитат чужденците.
Обратно – Панов и Калпакчиев нямат задръжки и скрупули. Готови са да клепат България в Европа, да пишат доноси, да вадят изсмукани от пръстите компромати.
Докато Панов и Калпакчиев клеветят, главният прокурор даде урок, който бе посрещнат с оглушително мълчание от „правилните“ медии и коментатори. Те не обелиха и дума за днешната му лекция. А иначе са първа писта по всякакви съдебни теми и юридически въпроси. Но както знаем добре – интересът е водещ. А в случая – грантовете от съответната фондация.