Точно преди 30 години, на 4 януари 1990 г., е учредено Движението за права и свободи (ДПС) -  центристка политическа партия, която се ползва с подкрепата главно на етническите турци и други мюсюлмани в България. ДПС се определя като либерална партия и е член на Либералния интернационал, посочват в сайта на Движението.

ДПС се ражда няколко месеца преди провеждането на избори за VII Велико Народно събрание. Партията се смята за продължител на така нареченото „Турско националноосвободително движение“, създадено нелегално през 1985 година, като съпротива срещу асимилацията на мюсюлманите и възродителния процес. За неин председател е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар  - Йенал Бекир.

Скоро след създаването на ДПС възниква спор дали съществуването ѝ не противоречи на Конституцията, която гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат по този въпрос дело в Конституционния съд на Република България. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.

Първият председател на ДПС Ахмед Доган заема лидерския пост в продължение на цели 23 години. В годините на активното му участие на политическата сцена стана ясно, че той е бил агент на Държавна сигурност, която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.

Ахмед Доган е определян като вечния балансьор и един от най-влиятелните български политици, чийто ходове винаги са тактически и предварително премислени. Медийните му изяви са оскъдни, а лаконичните му  думи биват дълго и внимателно анализирани.
През годините той има няколко значими и емблематични изяви:

В навечерието на парламентарните избори през 2005 г. Ахмед Доган обяснява, че партията му се финансира от обръчи от фирми. "Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са. . . или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка...Ако щете, има винаги има фирми, които подкрепят една или друга политическа сила.", заявява той.

През 2009 г., когато ДПС участва в управлението на страната като коалиционен партньор на БСП, той обявява: „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата”. 

Името му се свързва и с ключовия за кабинета „Станишев“ проект - „Цанков камък“, за който Доган получава хонорар от над 1 млн. лв, като консултант.

На 19 януари 2013 г. Ахмед Доган се оттегля от лидерския пост и предава щафетата на Лютви Местан. Речта на Доган по време на конгреса на партията е прекъсната от 23-годишния Октай Енимехмедов, който прави неуспешен опит за атака срещу лидера на ДПС с газов пистолет. След нападението Доган се оттегля от активната политика, но остава почетен председател на партията, който действа явно само в извънредни ситуации.

Точно такава ситуация се развива в навечерието на Коледа през 2015 г. Тогава Доган свиква Централният съвет на ДПС и взима решение за изключването на Лютви Местан от парламентарната група, отстраняването му от председателкия пост и изключването му от партията. До този развой на събитията се стига, след като месец по-рано Местан прочита декларация от името на ДПС, с която защитава решението на Турция да свали руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война.

На 17 декември, по време на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, както и резултатите на ДПС на местните избори. Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.

След отстраняването на Местан управлението на ДПС е поето от Председателски съвет, в който влизат Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза до IX национална конференция на ДПС, когато за лидер на партията е избран Мустафа Карадайъ.

Мандатът на Карадайъ беше удължен с една година заради провелите се през миналата година местни и европейски избори, през април тази година обаче ще се проведе избор на ново ръководство на ДПС.