Елена Поптодорова с уникални разкрития за времето, в което е била преводач на Тодор Живков

Ако да си изправен носи рискове, мнозинството българи ще ходят прегърбени

"Единият ми дядо имал книжарница в Сандански, а габровския е от основателите на трикотажната индустрия. Той беше обявен за чорбаджия и изедник. Но освен отнемане на имущество други репресии не е имало.

Може би нямаше и да вляза в университета защото се празнуваха 25 години от 9 септември. Имаше всякакви – работнически семейства, профсъюзи.

Бях с много добри оценки. На 4-ти списък влязох на общо основания, бяхме три бройки, за палитра". С тези думи започна участието си е предаването "Офанзива" с Любо Огнянов бившият преводач на Тодор Живков и дипломат Елена Поптодорова.
 
"Имаше комитет за културни връзки в чужбина. 

Тогава имаше задължително разпределение на висшистите. Още докато бях 2 курс ми предложиха да бъда сътрудник на този комитет. Той се занимаваше не с идеологически сфери, по-меки като култура, история, земеделие.

Придружавах делегации и превеждах. Бяха ме харесали заради превода", сподели тя.
 
"В един юлски ден ми звъннаха и казаха, че от външно министерство нямат преводачи и африканска делегация идва, нямаха преводачи. Беше от Етиопия. Дойде самият Менгисту Хайле Мариам (ръководител на етиопската военна хунта).

Тъкмо бил изклал предходните и идва да се легитимира. По-късно разбрах това. Имаше белези от нож, много сдържан и лаконичен. С много напрегнат поглед, предизвикващ страхопочитание" спомня си тя.
 
"Той имаше среща с Тодор Живков. По едно време той спря и ме попита къде съм учила английски. Аз казах, че тук, в България. Попита ме къде работя и тъкмо да кажа и зам.министъра се намеси и каза, че работя при тях.

После ме попита как не съм се притеснила. Аз му казах, че просто си върша работата. Живков каза, че имат нужда от хора като мен и ме покани на работа във Външно министерство", каза Поптодорова.
 
"Докато чаках да ме одобрят от външно, срещнах машинописката Стефка. Беше благодарна на майка ми, която ѝ помагала. Тя ми помогна. Стигнах до Андон Трайков и той официално ме назначи. 

Аз бях единствения служител без достъп до секретното помещение. Попитах защо, но така и не влязох в секретната секция. Имахме указания да обясняваме какво се случва при преименуването. Никой не посмя да изрече "доброволно сменяне на имената”, заяви Поптодорова.
 
"Демокрацията е възможност, не е банкова сметка. Тя ни даде голям национален разговор какво правим и защо го правим. Искаше ми се да разговаряме защо сме тук на това парче земя всички ние.

Не намерихме отговора след 30 години. Не разговаряме по настройка, строим в разронен фундамент. Снишените хора са повече, а дали и не се увеличиха? Ако да си изправен носи рискове, мнозинството българи ще ходят прегърбени", коментира Елена Поптодорова.