Държавната хазна е в трудно положение. Това е резултат на необмислени и стихийни финансови решения, които са довели до тежки последици. Това заяви на пресконференция вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, който представи основните параметри на бюджета.
Той изтъкна, че има огромен ръст на разходите в сферата на публичния сектор, за социални плащания, за компенсации за бизнеса и домакинствата, а приходната част на бюджета е останала непроменена.
„Накратко, приходите отдавна са изостанали спрямо разходите. ЕК потвърди всички тези констатации. Тук не става дума за игра на дефицит. Някои ни обвиняват в това, но дефицитът е съвсем реален, прекомерен“, увери той.
Донев посочи, че трябва да се изпълнят неизбежните мерки за икономия.
„Няма да отнемаме права и няма да намаляваме доходи", подчерта той.
„Правителството неотклонно ще спазва един политически принцип. Няма да отнемаме права и няма да намаляваме доходи. Може да изглежда трудно изпълнимо, но е възможно, ако се подхожда компетентно, добронамерено и отговорно“, заяви вицепремиерът.
„Стана ясно, че предвиждаме държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да започнат да плащат личните осигурителни вноски. Това ще се случи поетапно, от 1 август 2026 г. в съотношение 80 към 20 – 80% за осигурителя и 20% за осигуреното лице. Следващият етап – от 1 януари 2027 г. съотношението ще бъде изравнено като всички останали работници, които плащат личните си осигурителни вноски. Т.е. 60% от осигурителя и 40% от осигуреното лице“, обясни той.
Допълнително се предвижда разработването на подобен механизъм от 2027 г. за поемане на личните вноски за останалите категории лица и за заетите лица по специалните закони – Закона за МВР, закона за отбраната и др.
Донев подчерта, че прилагането на тези промени предвижда компенсиране на възнагражденията, така че да се запази достигнатият нетен доход. Той категорично отрече и че правителството предвижда намаляването на минималната работна заплата за 3 години.
За 2026 г. тя вече е определена. Решение за 2027 г. няма и предстои съвместна работа министерството на финансите и социалните партньори за разработване на механизъм, по който да бъде определен нов размер на минималната работна заплата за 2027 г., посочи той. Стремежът е този механизъм да се разработи максимално бързо.
Ще има преразгледани възнаграждения, но те ще бъдат такива, за които в обществото има постигнато съгласие. „В това число т.нар. изборни длъжности, които се преизчисляват или индексират на базата на ръста на средната работна заплата или чрез колективен трудов договор. Така спестяваме допълнителни средства в размер на 564 млн. евро за 2026 г.“, каза вицепремиерът.
„Работим и по това да ограничим заплатите на директорите и бордовете в държавните предприятия и тези с 50 и над 50% държавно участие. Там те ще бъдат ограничени до размера на заплатата на президента на Република България“, допълни той.
„Колкото и важно да е днес да затегнем коланите, правителството планира допълните разходи за здравеопазване, образование и култура. Ще продължи реализацията на инвестиционната програма на общините. Осигурени са допълнителни 600 млн. евро, с които да разплатим на общините възникналите по тази програма задължения към края на 2026 г.“, обяви още Донев.
По думите му, „ще преминем през труден период, но можем да се справим“.
„Целта ни е през 2028 г. бюджетният дефицит да бъде до 3% от БВП“, заяви той.
Според него, първата стъпка към финансово вразумяване е с настоящия бюджет чрез редица мерки, за да се постигне свиване на прогнозния дефицит от 7,4% на 5,7% от БВП за 2026 г.
Това ще се постигне чрез следване на балансиран подход за свиване на разходната част и осигуряване на темпото на приходите.
По отношение на приходите, планира се увеличаване на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. на 2300 евро. От това се очакват малко над 90 млн. евро приходи.
Превдижда се повишаването на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, които са с по-висок процент от ръста на минималната работна заплата, също от 1 август. Очаква се това да донесе приходи от около 40 млн. евро.
От 1 август ще бъдат увеличени с 30% винетните такси и ще има разширяване на ТОЛ системата. Това ще донесе в бюджета 53 млн. евро.
Снимки: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
Предвидено е увеличение на приходите от хазарт чрез облагане на печалбите с 10% от хазартната дейност на участниците в тези игри. Ефектът ще бъде 100 млн. евро.
„Мерките в приходната част са насочени към ограничаване на сивата икономика, повишаване на бюджетните приходи и създаване на по-справедлива конкурентна среда за конкретните икономически оператори, намаляване на неформалната икономическа дейност. Това е един от акцентите и ключова предпоставка за подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на ефективността на публичните политики“, обясни вицепремиерът.
По отношение на инвестиционнат аполитика се предвижда капиталовите разходи през 2026 г. да възлязат на 9 млрд. и 360 млн. евро, като в това число са тези с национално финансиране, които са в размер на 4 млрд. и 28 млн. евро, и с европейсок финансиране – 5 млрд. 331 млн. евро, включително проектите по ПВУ.
Вицепремиерът уточни, че дефицитът от 5,7% се равняват на малко над 7 млрд. и 200 млн. евро.
Предвижда се дългът през 2026 г. да достигне 37,7 млрд. евро, което е 30,1% от БВП. През 2027 г. се предвиждат 44,7 млрд. евро, което е 33,2% от БВП. През 2028 г. – 50.5 млрд. евро, което е 35% от БВП.
„Към края на 2026 г. минималният размер на фискалният резерв се очаква да бъде 2,6 млрд. евро, т.е. това са средстват апо т.нар. сребърен фонд, които са на разположение по сметки в БНБ“, обясни той.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
