ГЕРБ не поспешва с представянето на своите кандидати за президент и вицепрезидент и не намерява да коригира своите планове поради кандидатурите, които вече са обявени от други партии. Депутатът от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и бивш външен министър Георг Георгиев заяви, че решението на вицепрезидента Илияна Йотова да се кандидатира е логично и няма да повлияе на действията на ГЕРБ.
Георг Георгиев, ГЕРБ: „Не мисля, че това е някакво състезание, в което трябва да се надпреварваме кой кога ще обяви своя кандидат. Госпожа Йотова с нищо не е изненадала – това беше най-логичният ход от нейна страна. Оттук нататък политическият процес продължава. Тя също има въпроси, на които трябва да отговори, включително кой ще бъде кандидатът ѝ за вицепрезидент. Всички партии имат собствен план, по който се движат, както и инициативният комитет, който предстои да издигне кандидатурата на настоящия президент.“
В интервю на БНТ той заяви, че ГЕРБ не разполага с предварително установен график за представяне на своите кандидати и единствено сроковете, определени в изборното законодателство, имат значение.
Георг Георгиев, ГЕРБ: „Няма срокове, които да ни притискат. Единствените срокове са тези по закона и тези, които Централната избирателна комисия определя – кога започва предизборната кампания и кога официално се регистрират кандидатите. Не мисля, че има някакъв предварително фиксиран план-график, който задължително трябва да спазваме.“
По мнението на Георгиев партията няма да приспособява своя избор към кандидатурите на другите политически формации.
„Ние никога не сме се движили по подобна логика. ГЕРБ винаги е била автономна при вземането на решенията си и се е ръководила от това кое е най-добро за гражданите и коя е най-печелившата стратегия. Не определяме кандидатите си според това какво правят останалите партии.“
Той напомни, че в предходните президентски избори ГЕРБ традиционно е обявявала своите кандидати през септември.
Георг Георгиев от ГЕРБ заяви: „Традиционно през годините назад именно през септември сме представяли кандидата си за президент и кандидата за вицепрезидент. Напълно логично би било и сега да постъпим така. Но пак казвам – няма нищо, което да ни притиска или да налага избързване. В момента политическата динамика е свързана с работата на новото правителство и с политиките, които то предлага.“
По его мнению, това е пример за политически популизъм. „Ако това не е популизъм – първо да обвиняваш предишните за всичко лошо, а когато дойдеш на власт да правиш същото, дори в по-големи размери – не знам какво е. Замразени са детските надбавки, няма средства за детската болница, замразена е минималната работна заплата, а в същото време разходите растат. Това е истинският популизъм.“
Георгиев се обърна и към отношенията между ГЕРБ и формациите от т.нар. демократична общност, след като представители на „Демократична България“ отново отхвърлиха възможността за общ кандидат за президент. „Колегите от “Демократична България", а и от "Продължаваме промяната", са много добри в поставянето на червени линии, граници и ограничения. Истината обаче е, че ако направим ретроспекция на последните пет години, голяма част от политическата нестабилност и случилото се в България след 2021 година е резултат именно от техните действия. Предполагам, че те самите го осъзнават, макар трудно да биха го признали."
Според него същите политически сили прилагат двойни стандарти и по отношение на темата за сигурността. Той отбеляза съществена разлика между исканията, отправени към България в началото на годината, и настоящото решение на правителството.
Георг Георгиев от ГЕРБ посочва съществена разлика между двете американски искания: „В първото искане се говореше за усилено предно присъствие на НАТО и за учение. Това, което поискаха тогава американските ни колеги, беше разполагане на самолетите във връзка с усиленото предно присъствие на Източния фланг на НАТО и във връзка с учение. Сега вече в новата нота се говори за операции в Близкия изток. Това е голямата разлика.“
По его мнение управляващите са длъжни да обяснят причините за промяната. „Управляващите или трябваше да кажат, че американските колеги са подвели България при първото искане, или да обяснят защо сега основанията са различни,“ заявява той.
Георгиев критикува липсата на информация, предоставена на парламента преди решението. „Ние така и не видяхме текста на новата нота. Тя беше само цитирана. Никой не проведе дори закрито заседание – нито в Комисията по отбрана, нито в Народното събрание,“ отбелязва той.
Той добавя, че проектът на решение не е разпределен в Комисията по външна политика, въпреки че темата има политико-военен характер.
Според Георгиев противоречивите позиции на управляващите предизвикват съмнения. „От една страна ни казват, че става въпрос само за логистични операции и че няма никакъв риск. Министерството на външните работи уверява, че няма нищо притеснително,“ отбелязва той.
Той напомня обаче по-ранните изявления на премиера. „Само преди няколко месеца обаче сегашният министър-председател говореше, че ситуацията с Иран е взривоопасна и че България може да стане цел. Коя от двете позиции е вярната?“ пита Георгиев.
Той коментира и оценката на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, според когото България е сред съюзниците, които реагират бързо на американските искания.
Георг Георгиев, ГЕРБ: „Това е твърде извадено от контекста. Никога не е ставало въпрос, че България казва 'да', преди дори да бъде попитана. Ставаше дума за ситуацията, в която някои държави отказаха американски самолети да използват техните летища. Тогава естествено се оформиха две групи съюзници – едните изпълняват съюзническите си ангажименти и работят в тясно сътрудничество със Съединените щати, а другите отказаха.“
Според Георгиев наличната информация показва, че само България и Румъния са изрично споменати с операции, свързани с Близкия изток.
„В момента само за България и Румъния изрично се говори за операции в Близкия изток. За останалите държави, включително Гърция, става дума за учения и тренировки. Именно затова настояваме да се работи с официалните документи, а не с политически внушения.“
На въпрос дали България е била подложена на натиск от американската страна, Георгиев отговори, че няма информация за такива разговори. По неговите думи управляващите прилагат различен подход към едни и същи въпроси в зависимост от това дали са в опозиция или управляват държавата.
„Когато ние защитавахме дерогацията за “Лукойл", ни обвиняваха, че грешим. Днес самите те говорят колко важна е тази дерогация за българския национален интерес. По същия начин стоят нещата и със сътрудничеството със Съединените щати. Това показва един двоен стандарт."
Георгиев призова политическите деятели да проявят по-голяма внимателност при публичните си изказвания по въпроси, касаещи национална сигурност.
„Не намирам за уместно да се позиционирам като политик, който разговаря за ядрена опасност над Европа. Неизвестно е колко далеч може да се разпространи конфликтът, но в политиката е необходимо изключително внимателно отношение към всяко изречено слово. Нашите избиратели ни слушат и подобни заявления могат да породят безпокойство и тревожност. Нашата задача като политици е да успокояваме обществото, не да умножаваме неговите опасения.“
Според депутата България следва недвусмислено да заяви своята позиция относно иранската ядрена дейност.
Георг Георгиев, ГЕРБ: „Ние не участваме в този конфликт. Що се отнася до твърдението, че Иран не трябва да получи възможност да произвежда ядрено оръжие, и че отхвърляме жестокото потушаване на местните протести със смъртни жертви, считам, че тази позиция е съвместима с позицията на Европейския съюз и на Съединените щати. Останалото е въпрос на избора на външна политика от България, и за това отговорност носи настоящото правителство.“
Георгиев също така критикува общата външнополитическа стратегия на кабинета.
„Кабинетът не успява да формулира ясна и последователна позиция в международните отношения. По отношение на Украйна се разпространява впечатлението, че България е предоставила безвъзмездни средства и подкрепа, което не отговаря на действителност. Значителна част от тези суми са се върнали в България чрез европейските инструменти. Само по линия на Европейския механизъм за мир България получи приблизително 400 милиона. Развитието на отбранителния сектор и на военно-промишленото производство също генерира икономически ефекти.“
Георгиев се отнесе и до решението на България да поиска премахването на определени лица от списъците на европейските санкции.
Георг Георгиев от ГЕРБ посочи, че в Европейския съюз е обичайна практика държавите със възражения да търсят компромис, за да не се блокират целите санкционни пакети. Той обаче не вижда какъв е българският национален интерес от изключването на Вагит Алекперов, Искандер Махмудов и руския патриарх от санкциите.
Георгиев привел като пример, че България вече разполага с действаща дерогация за компанията, която поддържа вагоните на метрото, и попита защо е необходимо да се добави и физическото лице Махмудов. „Освен ако няма обстоятелства, които остават скрити за обществото,“ заяви депутатът.
В своето заключение той отбеляза, че наблюдава сериозен разрив между обещанията и действията на управляващите. „Виждам една изключително непоследователна политика – както във външните отношения, така и в бюджета. Виждам огромен дефицит, нарастващ дълг, увеличени разходи и обещания, които няма как да бъдат изпълнени,“ посочи Георгиев.
Той добави, че най-големият проблем за него е разликата между това, което управляващите говореха, когато бяха в опозиция, и това, което правят в момента.
