Каква е истината за Иво Прокопиев, откъде тръгна и докъде стигна един играч, близък на всяка власт, как той влезе и излезе от приватизацията, без да си оцапа чепиците и напраши копринения костюм. За този герой на нашето време - четете поредицата на "Труд".

Иво Прокопиев крачи тържествено в общественото пространство. Разхожда копринен костюм и лачени чепици. Над тях грее обаятелната му физиономия със зализана прическа. Какво обаче се крие зад тази лъскава фасада. Дали доволството на преуспял бизнесмен, или потайностите на изкусен измамник?

Още от миналото столетие никой не смее да свали одеждата на Прокопиев. И да извади на светло голата истина!
Иво Прокопиев е роден на 10 юли 1971 г. в Разград. Младенецът е със стара комунистическа закваска. Баща му работи в Управлението за безопасност и охрана с абревиатура УБО. Проявява похвално старание и лично Тодор Живков го назначава директор на ловно стопанство

"Воден"

Там със своята легендарна дружинка Живков отстреля много вреден дивеч. Както във фауната, така и във властта. Докато гърмяха сачми и бренекета, авджиите решаваха на кой нелицеприятен да му пуснат куршум.

По партийна линия бащата вкара Иво в габровската Математическа гимназия. Защото за софийската не му достигнаха мозъчни клетки. Пред черната дъска Прокопиев-младши научи най-важната аритметика. Две плюс две е пет, ако откраднеш нещо допълнително.

Вече след демократичната промяна математикът се дообразова във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. Префасониран в Университет за национално и световно стопанство. Там преподават Марксовата теория за принадената стойност. Която всъщност е откраднатото, прибавено към онова две плюс две.

Иво Прокопиев сложи в джоба диплома с етикет „Банково дело и финанси“. И тръгна с нея да търси реализация на своя гений. Почука на вратата на вестник „Пари“, влезе и размаха препоръка от банка „Биохим“ - спонсор на икономическия всекидневник. Назначиха го.

Дай на птицата небе, за да полети, казвали древните. Прокопиев размаха криле и отлетя от душната атмосфера на редакцията. Създаде вестник „Банкер“, след това „Капитал“. В тях наля мощни финансови потоци, чиито произход е забулен в тайна. Като митичните реки на Вавилон.

„Капитал“ стартира на 4 октомври 1993 година. И стана чудо - световната агенция „Ройтерс“ почна да захранва с новини изданието в затънтената ни татковина. С този акт „Капитал“ излезе начело в медийното пространство. Политическите сили се съревноваваха да спечелят неговата подкрепа.

Играчите от породата на Прокопиев имат крайно изострено обоняние. Като на кучетата, които надушват трюфелите. За Иво беше ясно, че кабинетът на Жан Виденов е обречен. Помагаше му да мине в отвъдното като яростно хапеше болната му снага. На 12 февруари 1997 г. Виденов падна.

Прокопиев използва преходния кабинет на Стефан Софиянски да си поеме дъх и при Иван Костов изригна със страшна сила.
Класическият жанр „панегирик“ бледнее пред неговите славословия за Командира. Сиренето е с пари и премиерът му отряза голяма буца - овче и мазно. С марка „Каолин“.

Аферата "Каолин"

Това е компания с дълголетна традиция в добива на кварцови пясъци. Находищата са около Разград, люлката на Иво Прокопиев. Той беше убеден, че са му бащиния и реши да ги обсеби. Влезе в шушу-мушу с приватизатора Иван Костов. Оня, който продаде „Кремиковци“ за левче.

През ноември 1997 г. с решение на Агенцията за приватизация „Каолин“ беше обявена за продажба. Интерес прояви белгийската фирма „Сибелко“, световен лидер в производството на кварцови пясъци. Иво също разбира от пясък, играл си е с него като малчуган в градинката пред блока.

Започнаха преговори със „Сибелко“, които продължиха година и половина. Белгийците предложиха 20 милиона долара инвестиция. Не девалвирала наша валута, а двадесет милиона $ парични знаци! По това време Прокопиев още нямаше толкова в банковите си сметки. Обаче имаше шашмалогия в главата - препъни камък пред чужденците.

Нашите им поставиха допълнителни условия, абсолютно неприемливи. И през май 1999 г., сделката се срути като пясъчните кули, които децата строят по морето. В сюблимието на този момент щръкна фигурата на Никола Николов. Той влезе в историята с фамозния кръг „Агнешки главички“. Но това е друг филм от сериала на измамническия Преход.

Николов внуши на директора на „Каолин“ Филип Калоянов да създаде Работническо-мениджърско дружество, което да участва в приватизацията. По-късно тази форма на раздържавяване се фолклоризира като Разбойническо-мениджърско дружество.

Според свидетели Николов уверил Калоянов, че парите за сделката ще бъдат осигурени от фирми, собственост на Иво Прокопиев и брат му Александър. В масовката бяха още Константин Ненов и Иван Сливов. „Алфа Финанс“, „Алфа Финанс Холдинг“, „Булброкърс“ и „Интегрити Корп“ гарантираха сделката.

С тази хватка на 4 август 1999 г. беше учредено дружеството „Каолин-98“. Приватизационната процедура започна на 14 септември. „Каолин-98“ купи 75% от предприятието за 7,2 милиона лева, по тогавашен курс 3,6 милиона долара. При оценка на компанията около 11 пъти по-ниска от предишната. Манипулирана от брокерите на „Булброкърс“ на Иво Прокопиев.

Всичко беше навързано като свински черва, с които може да се сготви шкембе чорба!
Прокопиевци трябваше да платят 10% от общата стойност на сделката в брой. Останалата сума беше отсрочена - 50% във вноски за период от 10 години и 50% чрез някакви „компенсаторни инструменти“.
„Трай коньо за зелена трева!“, коментираха казуса мъдрите шопи.

Тази афера има прелюбопитен епилог. През 2018 г. Софийската градска прокуратура повдигна обвинение на трима от съвета на директорите на „Алфа финанс холдинг“ АД. За това, че през 2012 г. са преобразували имущество чрез покупко-продажба на акции от капитала на „Каолин“ АД. Казано на простичък език, пране на пари.

Досъдебното производство беше прекратено в края на октомври 2020 г. Но в постановлението на прокуратурата липсвало основание за прекратяването. Затова адвокатите на обвиняемите обжалваха постановлението в съда с искане в него ясно да се посочи, че разследването се прекратява заради липса на престъпление.

Магистратите направиха чупка в кръста и уважиха молбата. Иво Прокопиев остана облечен, никой не пожела да покаже голата истина.

Далаверата "Дамяница"

Винарска изба „Дамяница“ е основана през 1940 година. Бере гроздето по долината на река Струма. Най-слънчевият лозаро-винарски регион в България. Лозята са разположени по каменистите хълмове, ограждащи речната долина. „Дамяница“ произвежда вина от висок клас за ония, които ценят уникалния вкус на живителната течност.

Иво Прокопиев е доказан декустатор и приватизатор.

През паметната за измамите 1997 година беше открита процедура за приватизация на „Дамяница“. Набързо беше стъкмено пак Работническо-мениджърско дружество. Докато мачкаха джибрите, работниците разбираха, че акционер и член на съвета на директорите е Филип Харманджиев. Той не беше стъпвал в предприятието, нямаше си понятие от ферментация. Но е най-верният съдружник на Иво Прокопиев. Който регулираше градусите на сделката.

През декември продажбата беше факт, 78% от акциите отидоха при Харманджиев и неговия побратим. Цената беше като за каращисано с вода вино - 3 милиона долара, от които веднага трябва да се внесат 10%, тоест 300 000 долара. Прокопиевци обаче броиха едва 60 000, остатъка платиха далеч след това и то с дългосрочни държавни облигации.

„Уважение всекиму, вересия никому!“, пишеше на Йовковите кръчми.
При сключването на договора, извън смешната цена, в складовете на винпром „Дамяница“ имаше 2,4 милиона бутилки готова продукция на стойност над 4 милиона долара. Достатъчни да повторят пиянството на един народ в „Под игото“.

Далаверата продължи. След две години цената за „Дамяница“ беше намалена наполовина - от 3 на 1,5 милиона долара. Това допълнителното споразумение към приватизационния договор беше подписано от министъра на икономиката Александър Божков. Знаменитият Господин 10 процента - такава комисионна прибираше Божков от приватизационните сделки.

Но и това не е всичко. През 1999 и 2000 г. с две изкуствени надувания на капитала участието на Работническо-мениджърското дружество се снижи до 7%.

За сметка на нов акционер - „Англо-Бългериън Винтнърс“ АД. Което логично беше под контрола на Прокопиев. Работниците се жалваха, завеждаха дела, но нямаше кой да ги чуе. И изпиха до дъно чашата с вкиснато вино.