През лятото в България не винаги ухае на море. В последните 4 години най-често мирише на избори и поръчки.
И когато се размирише много силно на вторите, значи поредният вот вече чука на вратата. Или поне на това вероятно се надяват дузина компрометирани и забъркани в корупционни скандали политици, които се опитват да оцелеят на публичната сцена чрез насаждане на хаос и нестабилност.
От една седмица у нас хаосът е налице. Той настъпи, след като разследващите стигнаха до поредната партийна касичка на „Продължаваме промяната“ – община Варна. Преди това, по сигнали на хора от редиците на ПП, бяха разкрити схемите им и в столичната местна власт.
А година по-рано, след самопризнанията на бившата шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова, цялото общество разбра, че лидера на ПП Асен Василев получава крупни суми за преминаването на камиони с контрабанда през българската граница.
Мирисът на корупция, който се разнесе от редиците на партията, дошла на власт с обещанието за нулева толерантност към рушветите и кредото „Никой не е над закона“, явно уплаши основните действащи лица в схемите и те прибягнаха до любимото си оръжие – хаос, поръчки срещу неудобните и клатене на власт.
А за тях от ПП и коалиционните им партньори ДБ вече за пореден път вадят картата с „любимия си“ враг – лидера на ДПС и председател на ПГ ДПС – Ново начало Делян Пеевски.
На фона на организирани партийни протести и неспирни медийни участия, в които се опитват да пришият на Пеевски всички вини за проблемите в държавата, от ПП бързо стигнаха и до поръчките.
Най-ярката (а може би и тази, която им е излязла най-солено) е задействането на задграничните медийни контакти на ПП – в немското издание „Ди Велт“. В обширен материал, писан видимо в България и пратен за публикуване зад граница, основната мишена отново е Пеевски.
Той е посочен за основен виновник за ареста на кмета на Варна Благомир Коцев и колегите му общински съветници от ПП в морския град. Фактите са изопачени така, че удобно е пропуснато, че съдът остави четиримата задържани в ареста заради сериозни доказателства, уличаващи ги във вземането на „ресто“ от обществени поръчки.
Както и безспорното – че ако някой е чист като сълза, няма как да бъде арестуван и задържан зад решетките по нечия воля. С две думи – Пеевски е виновен, че Коцев и компания са прибирали рушвети.
На този фон в статията на „Ди Велт“ в ПП са представени за борци срещу корупцията, чиито „успехи“ довели до влизането ни в Шенген и Еврозоната и хора, които се изправили срещу най-тежките мафиотски и престъпни групировки в страната.
Подобни тези със сигурност предизвикват истеричен смях у нас, но явно целта на ПП не е да убеждава хората в България колко са велики, защото всички вече им знаем шмекериите. Текстът в „Ди Велт“ е предназначен за международна публика и за сплашване на политици у нас, нищо, че единственото вярно в него са имената на интервюираните.
Безспорно обаче най-голям смях предизвикват твърденията в материала, че ПП са видни борци срещу руското влияние у нас, но се пропуска, че всичко, прието по време на тяхното управление е плод тъкмо на усилията и парламентарния натиск от страна на Пеевски.
Докато беше на власт „сглобката“, Пеевски реално беше човекът, който издейства най-тежките санкции срещу Русия и ограничаването на влиянието й у нас и помощта за Украйна. И това е факт, който дори самите ПП признаваха по това време.
Кой какъв е и на кого вярват зад граница пък си пролича най-силно, когато Пеевски бе удостоен с най-високото отличие на Украйна, лично по решение на президента Володимир Зеленски тъкмо заради ключовата му роля в оказването на помощ към Украйна. Тези факти, макар не просто публично, но и международно известни, някак липсват в материала на „Ди Велт“.
А обяснението за тези „пропуски“ и видимо тенденциозното отношение в статията към ПП (положително) и към Пеевски (отрицателно) лесно могат да бъдат обяснени с един прост факт. Материалът е дело на автора Филип Фолкман-Шлюк, който стана известен с поне два хвалебствени материала за ПП, които се появяваха все в ключови моменти за разпадащото се управление на Петков, а после и на Денков.
А това едва ли е случайно. Особено на фона на факта, че Шлюк почти не пише по теми, свързани с Балканите, привързаността към „борците срещу корупцията“, черпещи опит от Руанда и целите омазани с афери, е доста многозначителна. И най-вероятно също ухае на различни задкулисни връзки.
В този дух, след като ПП всяха хаос, предизвикаха протести и започнаха с поръчките срещу неудобните политици, единственото сигурно е, че ще се опитат да хвърлят страната за пореден път в блатото на поредни предсрочни избори.
Само с цел да спасят своите кожи и на пук на твърденията си, че се борели за стабилност и европейско бъдеще на страната ни. Все пак не трябва да забравяме, че по избори у нас ПП-ДБ стават много способни лъжци, които никога не се осланят на истината като свой предизборен аргумент.
