Илхан Кючюк: Санкциите по "Магнитски" не могат да се разширяват спрямо набедени за "свързани" лица

Пандемията повдигна важните въпроси за нуждата от нова индустриалната политика на ЕС

Илхан Кючюк е роден през 1985 г. в гр. Севлиево. На европейските избори през май 2019 г. е избран за втори мандат член на Европейския парламент от групата на Обнови Европа (Renew Europe).

Член е на Комисията по външни работи (AFET), заместващ член в Комисията по транспорт и туризъм (TRAN) и Комисия по правни въпроси (JURI). Илхан е първи заместник-председател в Делегацията на съвместния парламентарен комитет ЕС – Турция и заместващ член в Делегацията за връзки с Арабския полуостров. 

През юни 2021 г. е избран за президент на партия АЛДЕ, а през декември 2017 г. и октомври 2019 г. бива преизбиран с най-висок резултат сред всички кандидати.

От ноември 2014 г. до ноември 2017 е член на Комитета по човешки права на Либералния интернационал. В периода 2013-2014 г. е парламентарен секретар на вицепремиера по икономическите въпроси в Министерски съвет на Република България. С него разговаряхме по актуалните теми от дневния ред на ЕС и България.

Ето какво разкрива Кючюк в интервю за informo.bg.


- Бяхте избран за един от двамата президенти на АЛДЕ. Какво означава това за България и какви са приоритетите Ви на поста?
- Огромна възможност за България. И то в момент, в който ключови въпроси са поставени на дискусия. Конференцията за бъдещето на Европа е добре да зададе посоката на бъдещия ЕС. Всички кризи показаха, че институциите на Съюза са създадени, за да функционират през ХХ век, а не през ХХI. И големият въпрос – може ли ЕС с тези институции и с този начин на вземане на решения да бъде по-единен и по-бърз? Отговорът е повече от ясен.

Не може и не бива. Новите световни реалности ще ни накарат сериозно да преразгледаме принципа на субсидиарност. За да не бъда много обстоятелствен, ще кажа – предстои да се вземат важни решения, които ще имат много пряко отношение и към България. С тях са свързани и приоритетите ми като президент на европейските либерали.

- Как ще коментирате резултатите от изборите в България? Какъв е отзвукът в ЕС?
- Резултатите са функция от избора на българските граждани. Сега отговорността е в политиците. Време е предизбораната кампания да приключи и реториката „кой с кого“ няма да си взаимодейства да отстъпи на заден план. Гражданите очакват отговори за важните въпроси за доходите, пенсиите, за образованието, за здравеопазването.

Новото поколение български политици е задължено да активира повече европейски теми в дебата за просперитет на страната. Във време, в което все повече ще говорим професионално по теми като зелена сделка, дигитализация, върховенство на закона и връзката с европейските средства, не чух нито едно предложение за създаване на министерство по европейските въпроси. А във водещи държави като Германия и Франция това е основен ресор.

- Слави Трифонов заяви пред френска медия, че ЕС “трябва да се трансформира в държава, вместо да остане съюз на различни държави”. Как бихте коментирали тази позиция?
- Двете тенденции – за по-голяма федерализация или наличието на един по разхлабен ЕС съществуват от дълго време в съюза. В последните десетилетия се наблюдава връщане към големите блокове. Вземете САЩ, Русия, Китай, Индия, например. В сравнение с тях нито една европейска държава само след няколко десетилетия няма да може да бъде значим фактор в международните дела. Всичко това трябва да бъде анализирано много сериозно.

- По отношение на закона “Магнитски” изразихте притеснение, че някои държави членки го използват като инструмент за свръхрепресия. Смятате ли, че има такава опасност в България?
- В пленарната зала на ЕП говорих само с факти, а не за интерпретации и внушения. А фактите говорят категорично. Българското правителство прие изричен акт, с който се заповяда на администрациите и ведомства, на широк кръг от предприятия и дружества, да прекратят отношенията си с лицата, включени в „черния списък“, както и да не влизат в нови взаимоотношения.

Българският служебен премиер Стефан Янев призова също така в публично обръщение банките също да спрат да работят с лицата и дружествата от българския „черен списък“ и да не осъществяват каквито и да било транзакции от и към тях.

Нещо, което санкциите по американския закон „Магнитски“ нито предвиждат, нито целят, нито допускат разширяване спрямо неограничен кръг лица, набедени за „свързани“ със санкционираните, и то по субективната преценка на националните правителства.

- Относно пандемията – смятате ли, че ЕС се справи успешно с предизвикателството? И какви поуки трябва да си вземе Общността занапред?
- Никой не беше подготвен за това, което ни се случи. Включително първоначалните европейски действия бяха колебливи. Пандемията повдигна важните въпроси за нуждата от нова индустриалната политика на ЕС, зависимостта му от трети страни по отношение на стратегически суровини и пътя на доставките, а също и нуждата от обща политика по здравеопазване.

И най-важният урок – нито една държава не може да се справи сама. Както и че ЕС ще бъде възстановен, когато всички 27 се възстановят от последствията, причинени от пандемията. И въпреки всички недостатъци, ЕС показа способността си да мобилизира своя научен и финансов потенциал, да създава продукт и да го споделя с останалия свят.