Европа се нуждае от имиграция, за да смекчи демографската криза. Това е изводът на студия на Берлинския институт за демография. Но кой и при какви условия има право да влиза в ЕС? И какви са последствията за България?
Право на работа в ЕС имат високо квалифицирани хора от трети страни, но за ограничен период от време, гласи един от отговорите на Европейския пакт за имиграция и убежище. Именно този пакт стана повод за дискусия в Бон, в която участваха представители на политиката, гражданското общество и науката, за която информира Дойче веле.
В крайна сметка страните-членки на ЕС успяха да постигнат известно единодушие по въпросите на имиграционната политика. На 20 ноември Евросъюзът прие в Брюксел Пакт за миграция и убежище. Един от аспектите на пакта е така наречената "синя карта" - комбинирано разрешение за работа и престой. Целта на "синята карта", създадена по подобие на американската Зелена карта, е да привлече високо квалифицирани имигранти от трети страни.

За и против
За разлика от американския образец "синята карта" предвижда максимален престой от пет години. Временното ограничение е обект на критика от страна на експертите. Димитрия Клейтън, министърка по въпросите на интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфария, смята, че това не е недостатък:
"Ограничението във времето не е задължително проблем. Хората вече често не планират живота си дългосрочно. Те предпочитат да заминат само за няколко години на работа в чужбина и след това да се върнат в родината си. А ако хората искат да удължат престоя си, то възможността за оставане не е изключена. Дори синята карта не изключва тази възможност."
Според Клейтън бариерите за високо квалифицираните имигранти се крият по-скоро във финансовите разпоредби на Европейския пакт за миграция и убежище. А те предвиждат доходите на притежателите на синя карта да бъдат поне 1,5 пъти по-високи от средния за съответната страна-членка доход.
"Например, средни и малки предприятия, които се нуждаят от високо квалифицирани специалисти, не могат да си позволят да плащат подобни заплати", казва Клейтън.
Финансовият аспект в надпреварата за квалифицирани кадри е от решаващо значение не само за средния и малък бизнес. Новите страни-членки на ЕС също имат недостиг на квалифицирана работна ръка.
Средните работни заплати там обаче са все още няколко пъти по-ниски от тези в старите страни-членки на Евросъюза.
От тази гледна точка най-тежка е ситуацията в България и Румъния, казва Беатрис Kнер, професорка по миграционна политика в университета в Касел: "Мисля, че ако разгледаме страните поотделно, ще стигнем до извода, че Полша няма проблем с привличането на добре квалифицирани кадри. Що се отнася до България и Румъния, в краткосрочен план съм настроена доста песимистично, защото единственото, с което тези страни могат да привлекат квалифицирани кадри, е високото заплащане, защото те се конкурират с останалата част на Европа."
Това важи и за българските студенти, които следват в Германия, казва Беатрис Кнер: "Мога да назова съвсем конкретни примери с мои студенти, които ми разказваха, че отиват в България, за да си напишат магистърската работа. Ако им хареса, искат да се върнат за постоянно. Сега някои казват, че докато са били в България по време на магистърската работа, са решили, че не искам да живеят постоянно там." /БЛИЦ