НАТО може да не оцелее в ерата на Доналд Тръмп, а европейското доверие в Алианса рискува да се окаже фатална илюзия. За това предупреждава политологът и експерт по Източна Европа Иван Кръстев в анализ за американското списание TIME.
Кръстев прави силна историческа аналогия с линията Мажино – френската отбранителна система, в която Париж възлага почти мистична вяра преди Втората световна война.
Вместо да спаси страната, тя се превръща в психологическа патерица и символ на стратегическа слепота. Според автора днес НАТО рискува да играе същата роля в европейското съзнание.
Трансатлантическият съюз
По думите му разпадането на реда след Студената война и атаките на Тръмп срещу Европа поставят под въпрос самото съществуване на трансатлантическия съюз.
Европейските политици, признава Кръстев, все по-често си дават сметка, че не могат да разчитат безусловно на Съединените щати, но публично продължават да твърдят, че НАТО е незаменим. Обществените нагласи обаче вече се променят – само малка част от европейците възприемат Америка като съюзник.
Кръстев подчертава, че след края на Студената война НАТО се е превърнал не просто в отбранителен съюз, а в своеобразна "религия" на Европа. Алиансът е позволил на европейците да вярват, че голяма война на континента е немислима, докато реално е насърчавал демилитаризацията, а не изграждането на автономни отбранителни способности.
Той припомня още, че разширяването на НАТО в Източна Европа не е било продиктувано толкова от руска заплаха, колкото от страх от завръщане на национализма и войните на континента. Парадоксално, днес най-боеспособните членове на Алианса се оказват държави като Швеция и Финландия, които дълго време са стояли извън него.
Ключов обрат
Според Кръстев ключовият обрат идва с възхода на Тръмп. Американският президент възприема съюзите не като предимство, а като бреме, и гледа на Европа вече не като на централен партньор, а като на разход. В тази логика рискът САЩ да бъдат въвлечени във война заради съюзници изглежда по-голям от риска да бъдат умилостивени ревизионистки сили.
За Европа залогът е екзистенциален. Континентът все още отчаяно се нуждае от НАТО, но бъдещото му място в света ще зависи от способността му да се подготви за свят, в който Атлантическият алианс може и да не съществува в познатия си вид.
Основното стратегическо предизвикателство пред Европа е да осъзнае парадокса: "НАТО е мъртъв – да живее НАТО", завършва Кръстев.
