Имащите право да гласуват за кмет и общински съветници се оказаха с над 400 000 повече от реално живеещите в България.
Това показа проверка в избирателните списъци и данните от последното преброяване на населението, пише "24 часа". Според предоставена от ГРАО информация имащите право да гласуват на местните избори на 23 октомври са 6 514 917 души, а на президентския вот същия ден - 6 933 748.
По данни на НСИ от преброяването реално живеещите у нас граждани над 18 г. обаче са около 6 085 000.
Защото за да бъде определен държавен глава на първи тур, трябва да са гласували повече от половината от имащите право на глас и за победителя да са пуснати над 50% от всички бюлетини.
Според новия Изборен кодекс списъците се съставят по постоянен адрес на избирателя. Те включват лицата над 18 г., като от тях са извадени 7430 лишени от свобода и близо 7000, поставени под запрещение, тъй като имат умствени увреждания.
Освен това съгласно чл. 56 от Изборния кодекс от списъците за президентските избори трябва да бъдат заличени и имената на гражданите, които са заминали извън България 2 месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването им в ЦИК. Това става чрез подадена от МВР информация за напусналите страната. Изненадващо от ГРАО обаче съобщиха, че не са получавали подобни данни от вътрешното ведомство и съответно не са заличавали избиратели.
На въпрос защо не са спазили изискването на Изборния кодекс от МВР разясниха следното: "В изпълнение на Регламент/ЕО/ №562/2006 на Европейския парламент и Европейския съвет в МВР е създадена организация, с която се осигурява свободното пътуване и пребиваване на граждани на държави - членки на ЕС, и техните семейства в рамките на съюза. Българските граждани като граждани на ЕС подлежат на "минимален граничен контрол", описан в регламента, като проверките се осъществяват по метода "анализ на риска".
В този смисъл те не можели да дадат категоричен отговор дали едно лице е извън България. В избирателните списъци за местните избори също има сънародници, които от години са в чужбина. Съгласно чл. 64 от Изборния кодекс в тях пък трябваше да бъдат заличени всички избиратели, които през последните 6 месеца преди вота имат настоящ адрес в чужбина. Оказва се обаче, че това също не е направено, тъй като масово тръгващите зад граница не информират за това общината.
Единственият вариант подобна информация да бъде набавена е при подмяна на документи за самоличност. Ако обаче такава не е правена през последната половин години, заличаване също е невъзможно. Затова и стотици сънародници зад граница продължават да имат право да избират български кметове и общински съветници, макар по закон това да не би трябвало да е възможно.
Заради голямото разминаване на избирателните списъци с данните от преброяването ПП "Общество за нова България" се обърна към ЦИК с молба да разясни кои сведения за избирателите са верни. В жалбата си до изборните надзорници те посочват, че по данни на НСИ населението на Велинград е 40 707 души, а в избирателните списъци на общината има 45 108.
