Не президентът Румен Радев, а министър-председателят Николай Денков ще води българската делегация във Вилнюс за срещата на върха на НАТО. В нея е и военният министър Тодор Тагарев.

Това става ясно от решенията на правителството днес.

Кабинетът приема и няколко точки, свързани с войната в Украйна и предоставянето на оръжие на Киев. Министрите оттеглиха и програмата за превъоръжаване на армията, която бе внесъл в Народното събрание служебният кабинет.

Правителството одобри състава на българската делегация за Срещата на върха на страните-членки на НАТО на 11-12 юли 2023 г. във Вилнюс, се казва в съобщение от Правителствената информационна служба

Министерският съвет на Република България прие решение за определяне на състава на българската делегация за участие в срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО на 11-12 юли във Вилнюс.

В ръководената от министър-председателя акад. Николай Денков делегация за Срещата на върха са включени и министърът на отбраната Тодор Тагарев, заместник-министърът на външните работи Тихомир Стойчев и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Срещата на върха ще се проведе на фона на радикално променената стратегическа среда на сигурност, породена от непровокираната и несправедлива война на Русия срещу Украйна, която е грубо нарушение на установения международен правов ред и удар срещу съществуващата архитектура на сигурност.

Основните резултати от срещата на върха във Вилнюс, свързани с продължаването на политическата и практическа подкрепа на Алианса за Украйна, надграждането на решенията за засилване на сдържащия и отбранителен потенциал на Алианса и приемането на нов ангажимент за инвестиции в отбраната, са приоритет на изпълнителната власт и са в компетенциите на ресорните министри.

Ангажиментите засягат пряко управлението и осъществяването на държавната политика в областта на външната политика и международните отношения, както и в областта на отбраната и общото ръководство на Въоръжените сили.

Правителството оттегля Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г., внесена от служебния кабинет за одобряване от Народното събрание, съобщиха от Правителствената информационна служба. Изтеглят се и документи, свързани с предоставянето на оръжие на Украйна

Министерският съвет прие решение за оттегляне на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г., внесена от служебното правителство за одобряване от Народното събрание, пишат от "Дондуков" 1.

С решението се оттеглят и други два акта на служебния кабинет, внесени за разглеждане в Народното събрание. Те са свързани с определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса на въоръжените сили, както и с предложение до Народното събрание за ратифициране на Допълнително споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за изменение на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, подписано на 5 декември 2022 г.

До избирането на редовен кабинет внесените за одобрение решения на служебния кабинет не са разгледани от Народното събрание. Предвид избора на редовно правителство на 6 юни 2023 г. е необходимо известно време за задълбочено запознаване на новото политическо ръководство в Министерството на отбрана със съдържанието на предложените решения, в което то да направи своите анализи и евентуално да нанесе промени в разработените вече документи.

Ето и останалите решения на кабинета "Денков":

Определени са нови представители на Министерския съвет в Националния съвет за тристранно сътрудничество

Правителството определи нови представители на Министерския съвет в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Съгласно Кодекса на труда Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател.

С приемането на Решение на Народното събрание на Република България от 6 юни 2023 г. за избиране на Министерски съвет на Република България се налага определяне на нови представители на Министерския съвет в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

С решение на Министерския съвет за нови представители са определени Мария Габриел - заместник министър-председател и министър на външните работи, и Асен Василев - министър на финансите.

Министерският съвет предлага полковник Любомир Монов временно да изпълнява длъжността директор на дирекция „Отбранителна политика и планиране“

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да назначи полковник Любомир Монов за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност директор на дирекция „Отбранителна политика и планиране“, считано от 28.06.2023 г., до назначаване на титуляр, за срок не по-дълъг от една година.

България се присъедини към Разширеното частично споразумение на Съвета на Европа за Регистър на щетите, причинени от Руската федерация срещу Украйна

Министерският съвет прие Решение, с което одобри участието на Република България в Разширеното частично споразумение на Съвета на Европа за Регистър на щетите, причинени от Руската федерация срещу Украйна.

Създаването на Регистър на щетите бе сред решенията, приети на Срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите - членки на Съвета на Европа на 16 и 17 май в Рейкявик, Исландия.

Регистърът ще извършва вписвания на щетите, вкл. и морални, причинени в резултат на агресията на Руската федерация срещу Украйна на всички засегнати физически и юридически лица, както и на държавата Украйна, нейните регионални и местни власти. Седалището на Регистъра ще бъде разположено в Хага, Кралство Нидерландия, като ще има и офис в Киев, Украйна.

МОН и Изпълнителната агенция „Програма за образование“ ще си сътрудничат с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие

Правителството одобри проект на Споразумение за многогодишна подкрепа за изпълнение на Плана за оценка на Програма „Образование“ 2021-2027 г. между Министерството на образованието и науката на Република България, Изпълнителната агенция „Програма за образование“ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Правителството упълномощи министъра на образованието и науката и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Програма за образование“ да подпишат Споразумението, като се предвижда подкрепата да продължи до края на 2029 г.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще предостави подкрепа на Министерство на образованието и науката и на Управляващия орган на Програма „Образование“ 2021-2027 г. чрез изпълняване на дейност „Многогодишна подкрепа за изпълнение на Плана за оценка на Програма „Образование“, като част от работната и бюджетната си програма в подкрепа на образователната политика и прегледите на изпълнението на членовете и на държавите, които не са членки на ОИСР.

Общата стойност на подкрепата е в размер на 4 345 000 евро (четири милиона триста четиридесет и пет хиляди евро). Средствата ще бъдат осигурени от Европейския социален фонд плюс и национално съфинансиране по Програма „Образование“ 2021-2027 г., Приоритет 4 „Техническа помощ“.

Кабинетът одобри резултатите от участието на България в Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС

Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, което беше проведено на 15-16 май 2023 г. в Брюксел.

В раздел „Младеж“ основната тема беше гарантирането на приобщаването на младите хора към обществата на ЕС с акцент върху приобщаването на младите украинци. В България националните програми за младежта са съобразени с възрастта на младите хора. На национално ниво има възможности за пряко участие на младежите в процесите на вземане на решения по различни въпроси, касаещи политиката за младежта. В страната се работи активно за интегрирането на ученици и студенти - бежанци от Украйна.

Министрите на спорта на държавите членки на ЕС проведоха дебат на тема „Гарантиране на спазването на правата на човека при организирането на големи международни спортни събития“, а в раздел „Култура и аудиовизия“ Съветът одобри Заключения относно застрашените от риск и разселени артисти.

Председателството представи доклад по напредъка на Регламент относно Европейския акт за свободата на медиите. България подкрепи предложението на Европейската комисия за създаване на обща европейска рамка за медийните услуги в рамките на вътрешния пазар чрез Европейския акт за свободата на медиите.

В раздел „Образование“ Съветът на министрите на образованието одобри Резолюция относно европейското пространство за образование (ЕПО): поглед към 2025 г. и Заключения относно по-нататъшните стъпки за превръщане на автоматичното взаимно признаване в образованието и обучението в реалност.

Съветът на ЕС проведе дебат на тема „Четенето и неговото значение за ученето, равнопоставеността и активното участие в обществото“. България представи различни инициативи за насърчаване на четенето, за осигуряване на лесен достъп до книги и библиотеки, обогатяване на училищните библиотеки, създаване и поддържане на библиотеки в класните стаи, както и за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти и провеждане на курсове за придобиване на компетентности със специално внимание към ограмотяването на възрастни.

България подкрепи инициативата „Ден на европейските автори“ и разширяването й чрез създаване на ежегоден Конкурс под надслов „Предизвикателството за четене“ в рамките на държавите от ЕС с различна тематика всяка година и привличането на широк кръг от европейски автори и училища по различни теми.

Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН

Правителството одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 16 май 2023 г. в Брюксел.

Съветът постигна общ подход по Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (DAC8). Предложението за директивата въвежда правила за автоматичен обмен на информация за трансакции с криптоактиви, както и на друга информация, която е от значение за данъчните власти. То ще постави ЕС на водещо място в света при въвеждане на международните стандарти за прозрачност и обмен на информация в данъчната област, ще се намали рискът от избягване и отклонение от данъчно облагане и от данъчни измами.

Министрите обмениха мнения по предложенията за преглед на рамката за управление на банковите кризи и за гарантиране на депозитите, както и актуалното състояние на Механизма за възстановяване и устойчивост, за предизвикателствата и възможностите, свързани с неговото прилагане.

Участниците в заседанието обсъдиха икономическото и финансово въздействие на агресията на Русия срещу Украйна, с акцент върху възможното заобикаляне на санкциите от гледна точка на митниците.

Министерският съвет одобри позицията на България по дело С-186/23 пред Съда на Европейския съюз

Министерският съвет прие протоколно решение за одобряване на позиция на Република България по дело С-186/23 пред Съда на Европейския съюз. Делото е образувано по повод нетранспониране в предвидения срок до 7 юни 2021 г. на Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО.

В позицията се посочва, че към момента проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, транспониращ Директива (ЕС) 2019/790, е внесен за разглеждане в Четиридесет и деветото Народно събрание. Подчертава се, че след приемането и обнародването му в „Държавен вестник“ актът ще бъде нотифициран в базата данни за националните изпълнителни мерки.

Изтъква се, че форсмажорни обстоятелства, като глобалната пандемия от COVID-19 и политически нестабилната обстановка, създала се в страната след предсрочното разпускане на няколко последователни състава на Народното събрание, са основните фактори, допринесли за забавеното транспониране. Посочва се, че липсата на законодателен орган, който да се конституира и да продължи да действа в срок, достатъчно дълъг, за да бъде в състояние да приеме каквито и да е закони, е обективно обстоятелство, препятстващо транспонирането на европейските актове.

В изпълнение на решението на Министерския съвет ще бъде изготвена писмената защита по делото, която предстои да бъде представена пред Съда на Европейския съюз.

Одобрени са резултатите от проведеното заседание на EPSCO, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри резултатите от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, който се проведе на13 юни 2023 г. в гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.

Министрите проведоха дебат по темата „Укрепване на фармацевтичната екосистема в подкрепа на конкурентоспособността и справедливия достъп до лекарствени продукти“. България подчерта, че приемането на централизирани решения на ниво ЕС трябва да бъдат съпроводени с внимателна оценка на въздействието с цел справедлив баланс на интересите - особено за държави с нисък БВП, при отчитане на различната перспектива на държавите членки, потребностите и ресурсите, които всяка държава има и възможните решения в национален план. Ценен и поучителен в това отношение е опитът със съвместни процедури за ваксини за COVID-19.

В рамките на заседанието делегациите приеха Препоръка на Съвета за надграждане действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност в контекста на подхода „Едно здраве“. Бе постигнато съгласие по общата позиция (общ подход) относно проекта на Регламент за таксите и налозите, дължими на Европейската агенция по лекарствата. Шведското председателство на Съвета на ЕС представи два доклада за напредъка на преговорния процес по приоритетните законодателни досие в сектора на здравеопазването.

В рамките на работен обяд министрите обсъдиха темата, свързана с предотвратяването на самотата и мерките за насърчаване на психичното здраве.

В допълнение, в рамките на двустранен разговор с г-н Йоханес Раух, министър на здравеопазването на Австрия, беше потвърдена подкрепата на австрийския министър за присъединяването на България към Шенгенското пространство.

Одобрена е позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 26 - 27 юни 2023 г. в гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.

Очаква се министрите на земеделието на държавите членки да проведат дискусия въз основа на Доклада за напредъка по проекта за Регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита. Република България, смята че докладът за напредъка отразява напълно развитието на ситуацията. Очакваме скоро Комисията да представи своята допълнителна оценка на въздействие, за да може да бъде подновено обсъждането на ключовите теми от досието, засягащи правнообвързващите цели за намаляване употребата на продуктите за растителна защита.

Целите за намаление на продукти за растителна защита следва да бъдат реалистични, приложими на практика, научно и икономически обосновани и да взимат предвид националните инициативи и постигнатите досега резултати в държавите членки, агрономическите и климатични условия, статута на вредителите, структурата на културите и нивото на пестицидите, използвани на култура/хектар. За изпълнение на заложените в Европейския зелен пакт цели относно пестицидите е необходимо за земеделските стопани да бъдат осигурени достатъчно ефективни, безопасни и достъпни алтернативи на химичните продукти за растителна защита, които към настоящия момент не са достатъчни.

По отношение на свързаните с търговията въпроси на селското стопанство, Република България счита, че стремежът към балансираност в търговските преговори ще доведе до ползи не само за Република България и ЕС като цяло, но в крайна сметка ще допринесе за ефективни и справедливи резултати за всички преговарящи страни. Смятаме, че при внос на селскостопански стоки в Съюза от трети страни, следва да бъдат спазвани идентични на високите стандарти на ЕС, с които европейските производители се съобразяват, в областта на околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания.

В областта на рибарството се очаква Комисията да представи на министрите своето Съобщение за актуалното състояние на общата политика в областта на рибарството и консултация относно възможностите за риболов за 2024 г. При определянето на риболовните възможности за 2024 г. в Черно море, Република България ще настоява да бъдат взети предвид решенията, които ще бъдат приети на годишната среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море през ноември.

Считаме, че прилагането на балансиран и плавен подход за Черно море е правилната формула за постигане на желаните резултати и преследвани цели, предвид реалната ситуация в региона и дела на риболовния флот на ЕС в този морски басейн. Най-сериозните усилия следва да продължат да бъдат насочени към прилагането от всички крайбрежни страни на единен модел на управление на риболова, осигуряващ дългосрочна сигурност и предвидимост за сектора.

Отново в областта на рибарството се очаква министрите да одобрят Заключенията относно пакета за политиката в областта на рибарството — за устойчив, стабилен и конкурентоспособен сектор на рибарството и аквакултурите. Страната ни може да прояви гъвкавост и подкрепя проекта на Заключения по пакета от мерки в областта на рибарството. За нас е важно да се подчертае, че някои от целите в пакета са твърде амбициозни и/или неприложими за Черно море, предвид спецификата на рибарството, необходимостта от подобряване на научните познания и не на последно място - настоящите кризи и несигурност в този воден басейн.

Държавата ще субсидира обучението на 42 611 новоприети студенти през следващата академична година

Държавата ще субсидира обучението на 42 611 новоприети студенти през следващата академична година. Това реши Министерският съвет като утвърди броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации на Република България през учебната 2023-2024 година.

Частичното преструктуриране на план-приема беше направено през последните дни, вследствие на получени становища от работодателски организации след изтичане на срока на общественото обсъждане. С него се увеличават местата за първокурсници по специалности от професионално направление „Информатика и компютърни науки“, като за сметка на това се намалява приемът по професионални направления „Психология“, „Администрация и управление“ и „Икономика“, спрямо бройките в първоначалния проект, който беше публикуван за обществено обсъждане.

За следващата учебна година е заложено цялостно увеличение на местата за първокурсници с 1289 броя. То е в резултат от анализ на комплекс от обстоятелства, едно от които е по-големият брой на завършващите средни училища - с 2 240 повече в сравнение с миналата година. Взети са предвид и броят на приетите студенти през миналата година по професионални направления и писма от потребители на кадри на регионално ниво.

По предложение на Министерството на здравеопазването е увеличен броят на местата в професионално направление „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ за специалностите „Медицинска сестра“, „Акушерка“ и „Управление на здравните грижи“. По заявки на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи е увеличен и приемът по професионални направления „Военно дело“ и „Национална сигурност“.

Предвижда се през учебната 2023-2024 година да бъдат приети 2 228 докторанти в държавните висши училища. 349 места за докторанти се разкриват и в научните организации - 202 в БАН и 65 в Селскостопанската академия.

Правителството одобри позицията на България за участие в неформалния Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 21-22 юни 2023 г. в Стокхолм, Швеция.

На заседанието на СОВ министрите ще обменят мнения относно евентуални промени за приспособяването на ЕС към новите предизвикателства, включително при бъдещо разширяване.

Ще се състои и работен обяд, в рамките на който ЕК ще докладва по напредъка на Украйна, Молдова и Грузия в процеса на реформи, съгласно поетия ангажимент в заключенията на Съвета по разширяване от м. декември 2022 г.

Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 27 юни 2023 г. в Люксембург.

Съветът ще продължи подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 29 и 30 юни 2023 г., като обсъди проекта на заключения на лидерите, включващ темите Украйна, Икономика, Сигурност и отбрана, Миграция и Външни отношения. Под т. „Други въпроси“ Председателят на Европейския съвет ще информира държавните и правителствените ръководители за предстоящата подготовка на Стратегическия дневен ред на ЕС за периода 2024 г. - 2029 г.

По искане на Полша в дневния ред на СОВ е включена дискусионна точка относно последиците от въглеродния пазар на ЕС върху други политики на ЕС.
Министрите ще бъдат запознати с актуалното състояние на преговорите по реформата на европейското изборно законодателство.

Предвижда се СОВ да одобри Интегрираните специфични препоръки по страни в рамките на Европейския семестър за 2023 г. и предаването им на Европейския съвет.

Очаква се представяне и формално одобряване на 18-месечната програма на Съвета за периода 1 юли 2023 г. - 31 декември 2024 г., както информация от Шведското председателство за Стокхолмския симпозиум по въпросите на демокрацията и върховенството на закона, който ще се проведе на 21-22 юни 2023 г. в Стокхолм.

ОЧЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук