Реакцията на европейските ни партньори все още е на изчакване, като не може да се отрече, че съществуват известни съмнения. Това заяви в ефира на БНТ бившият вицепремиер и бивш министър на вътрешните работи Ивайло Калфин. Коментарът му бе по повод заявката на премиера Румен Радев да наложи вето върху новия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, ако от списъка не бъдат извадени руският патриарх Кирил и съсобственикът на „Лукойл“ Вагит Алекперов.
Калфин поясни, че в случая България реално не налага пълно вето, а действията на премиера са насочени по-скоро за вътрешна употреба с искането за изваждане на конкретни имена.
Той определи като опасни коментарите, свързани с „православни семейства“ и „кръстоносни походи“, напомняйки, че в съвременния свят религиозната и политическата власт са разделени.
Бившият вицепремиер посочи, че с подобно поведение страната ни няма да блокира приемането на санкциите, но показва несигурност и подкопава доверието на европейските партньори.
Калфин анализира и ситуацията с бюджетния дефицит, както и гласувания от депутатите нов външен дълг в размер на 3,8 милиарда евро.
Според него тазгодишният бюджет вече е изпуснат и голямото предизвикателство пред правителството е как ще планира финансовата рамка за следващите години, за да се върне страната към балансиран бюджет.
Той припомни, че дефицитът се регулира чрез баланс между приходи и разходи. Покриването на разходите и старите задължения с нов дълг е бързо решение, прилагано от редица правителства назад в годините.
По отношение на заявените намерения за оптимизация Калфин изрази скептицизъм, че съкращаването на държавната администрация ще доведе до сериозни спестявания, ако не се направи подробен анализ ведомство по ведомство.
В заключение той подчерта, че намаляването на разходите винаги е въпрос на политическа отговорност, тъй като изисква избор кой да поеме тежестта – дали чрез орязване на инвестиции, или чрез деактуализация на заплати, като нито един от вариантите не е популярен.
