Каракачанов посочи кой е виновен за това балканските държави да се гледат винаги подозрително

„Проблемът е, че на Балканите има много двойни стандарти от страна на западноевропейските държави, които видяхме включително и на последната среща. Именно тези двойни стандарти са причината за това недоверие между отделните балкански държави, защото те бяха използвани блоково за интересите на една или друга, претендираща за влияние на Балканите, Велика сила.“ Това каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов пред БНР.
 
„От тази гледна точка, политиката на българското правителство да даде перспектива на Западните Балкани за членство в НАТО и ЕС е правилна политика, защото когато всички западнобалкански държави са в един и също блок, те ще могат по-свободно да решават взаимоотношенията си помежду си, без да бъдат разменна монета“, добави вицепремиерът.
 
Каракачанов коментира и спора за името на Македония: „България няма проблем с името на Македония, защото България е първата страна, която призна Република Македония. Ние нямаме комплекси за малоценност към името Македония, защото чисто в исторически план българите смятат това за част от нашата история. Този спор е доста измислен и се дължи не толкова на нещо друго, колкото на страховете, които все още съществуват в Атина, от това, че признаването на държава като Македония може да доведе до някакви претенции спрямо нея“.
 
„В Гърция е редно най-накрая да се поставят няколко въпроса и то основните са кои са проблемите на Балканите, кои са заплахите на Балканите и да не мерим със старите аршини в XXI век“, каза още той.
 
Вицепремиерът и лидер на ВМРО коментира и името Република Илинденска Македония, което се спряга като възможен компромис между Атина и Скопие: „Първо ще си позволя една шега. В Македония говорят вече за три-четири Илиндена. Първият, естествено, е 1903 г. – Илинденско-Преображенското въстание. Вторият Илинден според социалистическата терминология в Македония е юли-август 1944 г., когато вземат някакви решения да се връщат към Югославия – т.е. социалистическото ѝ битие… Трети Илинден се наричат събитията около опитите за нейната независимост. В последно време говореха и за четвърти Илинден, когато нападнаха парламента миналата година. Сега трябва да изяснят кой Илинден имат предвид.“
 
„Ако имат предвид първия Илинден, това е много добре, защото е част от общата ни история“, каза Каракачанов и продължи: „В края на краищата Илинденското въстание в Македония е организирано от онзи елит на населението, които са били предимно български учители, български свещеници, Екзархията и български военни, български офицери“. 
 
Каракачанов подчерта, че е „в днешната ситуация най-добрият вариант е Република Македония да бъде част от НАТО и ЕС и това е интерес и на България и на идеята за стабилност и ред на Балканите“.
 
Вицепремиерът даде и своята оценка на Софийската среща на върха: „В цялата нова история на България няма подобен форум, на който България да е била домакин, т.е. такъв фактор въпреки опитите и много други времена, когато България е била и във военно, и в икономическо отношение много по-сериозен фактор. Тук не е въпросът само до Европредседателството. Истината е, че това е външнополитически успех за България. Факт е обаче, че месеци преди това, именно инициативите на българското правителството, обиколките на българския премиер по балканските държави, в София един до друг спорещи страни като Ципрас и Заев, Тачи и Вучич. Това показва, че България се ползва с определен авторитет и тя трябва да развива точно тази посока.“
 
По повод на протеста на превозвачите срещу мерките в пакет „Мобилност 1“, вицепремиерът каза: „Истината е, че България трябва да постави въпроса в следната зависимост - ако вие ударите нашите икономически интереси, в следващия момент ние ще използваме нашите правомощия в ЕС и ще гласуваме според нашите интереси, а не според вашите молби и желания. Така че тук така трябва да се действа“.
 
Министърът на отбраната коментира и въпросът за сигурността в ЕС и в частност България. Той отново подчерта важността от модернизацията на Българската армия и посочи, че с реализацията на проектите България ще бъде много по-надежден партньор на НАТО: „Крайно време е да спрем да мислим, че някой друг ще се грижи за нас, защото този друг се грижи винаги предимно за себе си и след това, ако остане и нещо не му противоречи на интересите, се сеща за нас. Затова ние трябва да реализираме проектите за модернизация на армията. До края на годината ще се опитаме, но всичко зависи от скоростта, с която парламентът ще приеме тези проекти, но до края на годината, началото на следващата, трябва да бъдат подписани и трите проекта, за да може да бъде реализирана модернизацията на нашата армия.“