Решението на българското правителство в оставка да включи страната ни сред учредителите на т.нар. "Съвет за мир" – инициатива на президента на САЩ Доналд Тръмп – поражда сериозни юридически, политически и морални въпроси. Това заяви бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев пред bTV.
Проблем още в устава
По думите му още в първата точка на устава е заложен сериозен проблем – структурата е дефинирана като международна организация, което автоматично изисква ратификация от Народно събрание.
Аналогично, участието на САЩ би трябвало да бъде одобрено от Конгрес на САЩ.
"Без ратификация този документ остава без реална правна стойност", подчерта още Керемедчиев.
Пожизнен председател с право на вето
Допълнителни въпросителни поражда и моделът на управление. В устава президентът Тръмп е посочен като пожизнен председател, разполагащ с еднолично право на вето върху всички решения.
"Това означава, че останалите държави реално нямат глас в процеса на вземане на решения", обясни бившият зам.-министър.
Формално участие на България
България е подписала участие за срок от три години, който съвпада с края на мандата на Доналд Тръмп. Ако в този период страната ни не внесе финансовата си вноска, тя автоматично отпада от съвета.
"Това ясно подсказва, че участието ни е по-скоро формално – без реален ангажимент и без възможност за влияние", коментира той.
Европа се дистанцира
Според него редица европейски държави вече са отказали участие. Италия е заявила, че инициативата противоречи на конституцията ѝ, Словакия също е отказала, а Европейска комисия е излязла с резервирано общо становище. Белгия дори е била посочена като участник "по погрешка".
"От външнополитическа гледна точка решението на България е нелогично. По-скоро виждаме вътрешнополитически мотиви, отколкото ясна стратегическа цел", смята експертът.
Риск от конфликт с международното право
Керемедчиев предупреждава и за потенциален конфликт с международното право. Според него решенията на подобен съвет могат да влязат в противоречие с резолюции на Организация на обединените нации, поставяйки държавите членки в "разкрачена позиция".
По официални данни фокусът на "Съвета за мир" е върху възстановяването на Газа и евентуално участие в мироопазващи операции. За България обаче остава напълно неясно какъв би бил реалният ангажимент – финансов, военен или чисто символичен.
"Основният въпрос е защо сме вътре и каква е нашата роля. Отговор на този въпрос няма – нито от Министерския съвет, нито от външното министерство", заключи Милен Керемедчиев.
