Кой страда за Христо Иванов?

На 2 декември 2015 г. петчленен състав на Върховния касационен съд отмени отпадането на таксата, която частните съдебни изпълнители събират при плащането в срока за доброволно изпълнение. Съдът намира за необходимо, че подобна промяна може да бъде направена единствено със закон, а не с изменение на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Губеща страна по делото се явява Министерството на правосъдието, ръководено към този момент от министър Христо Иванов. Решението на ВКС засяга хиляди български граждани, които волно или неволно се оказват в ролята на длъжници и стават "клиенти" на ЧСИ-та. Реакция от страна на правосъдното министерство няма.

Не трябва ли приоритет на всеки един министър да е защитата на правата на онези български граждани, които са изпаднали във финансови затруднения и все пак искат да платят задълженията си, но без да им се налага да покриват и високите такси към частните съдебни изпълнители? Разбира се, че това е риторичен въпрос. Това е трябвало да направи Христо Иванов, освен, ако неговата задача не е друга - да работи за прокарване на личните си властови амбиции или да се опита да осигури имунитет от наказателни преследвания срещу олигарсите, които са го назначили на поста. Точно заради това в Министерство на правосъдието изобщо не са си правили труда да печелят делото срещу Камарата на ЧСИ-та или пък да подготвят поправка на закона.<br /> <br /> За сметка на това, обаче, изготвиха серия от законодателни предложения, които по степента на своя лобизъм нямат равни от началото на демократичния преход у нас. Правосъдният министър трябваше много отдавна да бъде изгонен, защото успя да превърне ведомството в щаб на алчни лобисти и жадни за власт костовисти. Достатъчно е да се припомни реакцията, която предизвика скандалният проект за промени на Закона за съдебната власт (ЗСВ), изготвен от ръководството на любимия на Христо Иванов Съюз на съдиите в България (ССБ). <br /> <br /> Магистрати от цялата страна се противопоставиха на предложенията и това наложи Иванов да скрие законопроекта, избягвайки до край отговора на въпроса - кой всъщност написа промените в ЗСВ. Така че реакцията на ССБ по повод закономерното оттегляне на Христо Иванов, която прилича повече на политическа декларация, отколкото на позиция на професионална организация, е напълно обяснима. Все пак една шепа съдии от София цяла година и половина имаха собствено Министерство на правосъдието. <br /> <br /> Истерична е реакцията и на същинския кукловод на Христо Иванов. Неговият покровител, осигуряващ му финансово-политическа и медийна подкрепа, Иво Прокопиев трудно ще преживее оттеглянето на личния си министър във втория кабинет на Борисов. В последните два дни задкулисният кръг &quot;Капитал&quot; впрегна цялата си медийно-протестърска мрежа, за да изгради, от една страна, образ на герой-мъченик на Иванов, а от друга да използва до край неговата оставка в персонална атака срещу главния прокурор и премиера.<br /> За никого не е тайна близостта на Прокопиев с президента Росен Плевнелиев. Както и за никого не е тайна, че зад цялостната медийна истерия около оставката на самопровалилия се протестър Христо Иванов стоят интересите на кръга &quot;Капитал&quot;. Прокопиев е този, който отново дирижира и цялостната протестна кампания, чрез която &quot;Протестна мрежа&quot; отново се надява да получи я министерски постове, я възможност за нови назначения в съдебната система.<br /> <br /> Не е изненадващо, че президентът побърза да обяви, че се гордее с назначаването на грантовия юрист Христо Иванов за правосъден министър. Но Плевнелиев пропусна да припомни, че преди да стане министър Иванов е съдружник във фирма &quot;Били консултинг&quot; с Биляна Гяурова-Вегертседер, която го наследява и като изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи. А брат на съдружничката и наследничка на Христо Иванов пък е Ангел Гяуров, който през 2009 г. наследява като управител на &quot;Бизнес парк София&quot; не друг, а именно Росен Плевнелиев, когато става регионален министър в първото правителство на Бойко Борисов.<br /> За жалост на кукловодите на Христо Иванов, както и за лобистите, които го използваха, а и за дружките му &quot;професионални протестъри&quot;, неговият опит да изпълни отколешната мечта на Иван Костов - да има послушен главен прокурор, по какъвто начин успяха да постъпят с настоящия председател на ВКС Лозан Панов, претърпя чутовен провал.<br /> <br /> &quot;Реформата това съм аз!&quot;, това бе посланието, което Христо Иванов трябваше да произнесе от парламентарната трибуна, ако бе искрен и честен български държавник, но какъвто никога не е бил. Защото всъщност реформа, добра или лоша, бе осъществена. Поправката на Конституцията скоро ще е факт, Висшият съдебен съвет ще бъде разделен. Квотите на съдиите и на прокурорите и следователите ще бъдат с гарантиран превес на представителите професионалната над политическата, каквато е логиката и на разделението на властите, а и каквото становище много ясно бе изразено и от Венецианската комисия. <br /> <br /> Промяната на Конституцията, обаче, не е заради Христо Иванов, още по-малко заради демонстриралия лабилност съпредседател на Реформаторския блок Радан Кънев. Промяната е заради ангажирането на премиера Бойко Борисов, който още през лятото, когато осъзна, че министърът на правосъдието е дотолкова неспособен, без минимален дори усет за уважение към институциите, пое лично ангажимент конституционната реформа да се осъществи. И тя е факт. А това, че Христо Иванов ще продължи да се занимава с фабрикуването на клевети и клюки за българските институции, няма да попречи на следващия министър на правосъдието да осъществи реална правосъдна реформа, в която гражданите, а не олигарсите ще са на първо място. <br /> <br /> <strong>Източник: &quot;Стандарт&quot;</strong><br /> <br />