Вицепремиерът Атанас Пеканов заяви, че към момента България е получила 53% от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като през следващите три месеца усилията на кабинета ще бъдат насочени към спасяването на максимален размер от оставащото финансиране преди крайния срок на механизма – 31 август.
По думите му средното ниво на усвояване в Европейския съюз е над 70%, като в тази статистика влиза и Унгария, която е получила под 10% от средствата.
„Най-добре представящите се страни са получили над 80%. Цел на кабинета ни е да спасим максималната сума, като със сигурност да завършим на малко над средноевропейските стойности“, допълни той.
Вицепремиерът предупреди, че ситуацията по част от проектите е критична, а неизпълнението им до края на август може да доведе до загуба на европейски средства и допълнително натоварване на държавния бюджет.
„Този механизъм на ЕС приключва на 31-ви август т.г. и всичко, което успеем да свършим дотогава ще ни донесе съответните средства. Всичко, което не се случи, ще означава санкции и ще коства пари на бюджета“, уточни Пеканов.
Той обясни, че по част от инвестиционните проекти текат финални дейности и сертифициране на разходите, докато при други предстоят както заключителни, така и начални строителни етапи.
Като част от ключовите инвестиции Пеканов изброи проекти за локомотиви, хеликоптери, дигитализация, информационни системи, центрове за мозъчно-съдови заболявания, културна инфраструктура, амбулатории, психиатрични заведения и класни стаи.
„Това не са абстрактни думи, а са реални ползи за българските граждани“, подчерта вицепремиерът.
Освен инвестиционните проекти, страната все още трябва да приключи и няколко важни реформи. Според Пеканов най-трудни остават реформата на Български енергиен холдинг и тази във ВиК сектора.
„Има 2, които са специфично трудни и които неслучайно са оставени за накрая от предишни правителства. Това са реформата на БЕХ и реформата по отношение на ВиК сектора“, каза той.
По думите му това са тежки политически реформи, работата по които е сложно да бъде приключена успешно в рамките на 3 месеца.
"Работа е вършена по всяка една от тях. Различни правителства са имали различни концепции. Пробвали са едно нещо, пробвали са друго. Реалността, обаче, е такава, че работещи решения не са оставени. По тези реформи вървят доста усилени разговори с ЕК така, че да бъдат приложени и да получим парите, но и те да не водят до социално напрежение и до недобро публично разбиране на тези процеси. Искаме всички тези реформи да са в полза на българските граждани и икономика", заяви вицепремиерът.
"На 19-ти април България ясно каза, че трябва да правим повече за борба с корупцията и олигархията. Неслучайно вече се случват важни реформи, които бяха чакани от години, в сферата на правосъдието и антикорупционните закони. Те са заложени в ПВУ и са ключово очакване на ЕК. Става въпрос за създаването на независима и ефективна антикорупционна комисия така, че тя да не се превръща в бухалка. Става въпрос и за подобрения по отношение на контрола на главния прокурор", продължи той.
По темата за четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост Атанас Пеканов посочи, че България е подала искането за средствата в началото на април. Той уточни, че крайният срок за предоставяне на цялата необходима документация е 5 юни, след което Европейска комисия ще направи оценка на изпълнените от страната ни ангажименти и ще определи размера на средствата, които могат да бъдат изплатени през юли.
При подаването на плащането са били изпълнени 19 от 25 мерки, към момента се работи да се достигне до максималния брой, за да не бъдат задържани средствата. „Това не е загуба, а задържане. България ще има период от няколко месеца, там където не е свършена работата, да бъде свършена”, каза още той.
Тези шест мерки, които не са изпълнени по четвъртото плащане засягат реформи – противодействието на корупцията, ВиК, БЕХ и избора на фонд мениджър за фонда за декарбонизация. Бавят се две инвестиции – амбулаторните грижи и подпомагане в сектор култура.
