Мераклии за депутати се скараха за "Белене" и цената на тока

Кандидат-депутати от петте основни политически сили се скараха в ефира на bTV, дискутирайки предизборно ситуацията в енергетиката. Спорната "топка" отново бе АЕЦ "Белене" и цената на тока. Опонентите обаче бяха на едно мнение относно по-засиления и регулярен контрол от страна на енергийния регулатор в електроенергийната система.

В предизборното студио позициите на партиите си изложиха Явор Куюмджиенв от Коалиция за България, Дасислав Чуколов от "Атака", Делян Добрев от ГЕРБ, Иван Иванов от ДСБ и Прошко Прошков, „Движение България на гражданите“.

Независимо от противоречията между партиите, от които произхождат, участниците в дискусията бяха единодушни, че трябва да се засили контрола на регулатора в сектора. „Сега ДКЕВР трябва да прави по един задължителен одит веднъж на 5 години. Трябва да се направят законодателни промени, така че да има ежегодни проверки в електроразпределителните дружества от страна на ДКЕВР, Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция,” коментира Делян Добрев.

Бившият енергиен министър подчерта, че членовете на ДКЕВР трябва да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 в парламента и сред тях да има достатъчна гражданска квота. Иван Иванов от ДСБ-БДФ се съгласи с него, като подчерта, че в регулатора трябва да влязат само добри професионалисти без никакви зависимости от олигарси, които да се избират от Народното събрание, а не да се назначават от премиера.

„Гражданската квота трябва да бъде от експерти със съответната подготовка,” заяви Явор Куюмджиев, според когото решението за енергийния сектор е генералното премахване на „престъпното управление”.

Десислав Чуколов повтори позицията на "Атака", че ЕРП-тата изобщо не трябва да ги има. „Съществуват достатъчно аргументи за разваляне на договорите с тях. ЧЕЗ е държавна компания – ако чешката държава може да има свое ЕРП, защо България да не може,” попита той. Според него с печалбата от ЕРП-тата България може да се превърне в социална държава, като насочи печалбата към пенсионерите. Според Прошко Прошков ЕРП-тата са само върха на айсберга. Той изрази съмнение, че всички предложени мерки в енергетиката ще бъдат приложени. „Големият въпрос е възможно ли е да се проведат нормални избори,” подчерта той с препратка към сътресенията в държавата след изтеклите в края на миналата седмица подслушани разговори.

Спорът за българската енергетика се разрази с повдигането на въпроса за възраждането на проекта за втора атомна електроцентрала. Искрата пламна между представителите на БСП и ГЕРБ – Явор Куюмджиев и Делян Добрев. „90% от харчовете в енергетиката са плащания по „Белене” по подписаното от вас споразумение,” заяви бившият енергиен министър с обичайния упрек към кабинета „Станишев”. „А вие защо похарчихте 600 млн. лв. за строителството на централата,” контрира пък Явор Куюмджиев.

Социалистът потвърди намерението на БСП да възобнови проекта, ако дойде на власт. „След 15-20 г. повечето мощности няма да ги има. България има нужда от достатъчно голям, сериозен и евтин източник на енергия, за да не внася ток след 15 г.,” бе тезата на представителя на левицата.

Тя бе подкрепена от Десислав Чуколов, който заяви, че "Атака" също залага на отваряне на проекта за АЕЦ „Белене”. „От него зависи дали България ще е индустриална държава, държава или страна на евтиния алкохолен туризъм,” посочи той.

От обратната страна на спора са ДСБ-БДФ и Движение „България на гражданите”. Иван Иванов от тъмносинята коалиция посочи, че НЕК е пред фалит заради плащания по АЕЦ „Белене” в размер на 1,8 млрд. лв. „Почти 500 млн. лв. заминаха в „Цанков камък”, а изгодата, която извлякоха висши олигарси в БСП от продажбата на ток под пазарната цена между 2007 г. и 2009 г., нанесе щети за 91 млн. лв.,” изреди Иванов.

Прошко Прошков също бе категоричен, че България няма потребност от АЕЦ „Белене”, но „хвърли топката” към управлението на Иван Костов и сключените дългосрочни договори за продажба на тока от ТЕЦ-вете „Марица Изток” 1 и 3 на преференциални цени. „Тогава не е имало либерализиран пазар, но е трябвало това да бъде отчетено, а развитието – предвидено,” допълни представителят на „България на гражданите”.