Народното събрание прие на второ четене промените в Кодекса на труда, с които се регламентира новият механизъм за определяне на минималната работна заплата. В подкрепа на тези текстове гласуваха 123 народни представители, 48 бяха „против“ и 12 се въздържаха. Измененията бяха одобрени с гласовете на мнозинството от „Прогресивна България“ така, както са предложени от Министерския съвет.
Законопроектът предвижда минималната работна заплата за страната да се определя въз основа на четири критерия - покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темп на растеж на работните заплати и дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.
Предвижда се минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година да се определя до 15 август на текущата година, като формулата за изчисляването ѝ и конкретните показатели ще бъдат разписани в наредба на Министерския съвет.
Веднъж на три години ще се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата, а председателят на Националния статистически институт ще утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в деветмесечен срок от влизането в сила на измененията.
Отхвърлени бяха предложенията на ГЕРБ-СДС и ДПС оценка на адекватността на МРЗ да се прави на две години. Не беше прието и предложението на „Продължаваме промяната“ (ПП) за 2027 г. минималната работна заплата за страната да се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Отхвърлено беше и искането на ПП текстовете, регламентиращи новия механизъм, да влязат в сила от 1 януари 2027 г.
От опозицията отправиха критики, че информацията за формулата за определяне на минималната работна заплата и отделните показатели е предоставена от Министерството на труда и социалната политика на „хвърчащ лист“ в ресорната комисия, а не е разписана в промените на Кодекса на труда.
Изразени бяха опасения, че новият механизъм няма да може да се приложи за минималната заплата за 2027 г., тъй като един от критериите – издръжка на живот, ще бъде определен след девет месеца. От опозицията също така отбелязаха, че със социалните партньори е постигнато съгласие по конструкцията на механизма, но не и за размера на МРЗ за догодина.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска обясни, че с тези промени се приема нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, така че тя да изпълнява едновременно две основни функции – социална и икономическа. Тя акцентира върху постигнатия консенсус със социалните партньори по този механизъм.
Критериите са в Кодекса на труда, а в наредбата - реда и начина на изчисляване на МРЗ и сътрудничеството с организациите на работниците и служителите и на работодателите, посочи тя. Клисурска отбеляза, че в Кодекса на труда сега пише, че до 1 септември трябва да е определена минималната заплата, а миналата година е приета на 13 ноември. Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата, това е устойчиво, откакто съществува този кодекс, посочи още тя.
Близо пет часа продължи дебатът по промените в Кодекса на труда на второ четене, като акцент беше евентуалният размер на минималното възнаграждение за 2027 г. Председателят на Комисията по труда, демографската и социалната политика Венко Сабрутев („Продължаваме промяната“) коментира, че с новия механизъм хората с най-ниски доходи ще получават със 73 евро по-малко, колкото е средната сметка за парно на едно домакинство.
Иван Ангелов от „Прогресивна България“ определи това като лъжа и посочи, че при сега предложения механизъм МРЗ ще бъде между 620,20 и 672,82 евро и няма как хората да получат със 73 евро по-малко. Няма да бъдем държава на минималната работна заплата, искаме всички български граждани да се развиват и да взимат достойни заплати, заяви той. Това може да се случи само с повишаване на иновативността и производителността на труда, добави Ангелов.
Венко Сабрутев уточни, че по старата формула е трябвало минималната работна заплата да е 693 евро, с новия механизъм МРЗ ще бъде в диапазона между 620 до 672 евро и оттук идват тези до 73 евро по-малко. По думите му управляващите намаляват доходите.
Георги Георгиев („Възраждане“) коментира, че стойността на минималната работна заплата в момента не е ясна, единственото ясно е, че тя ще върви надолу. Ще ощетите 500-600 хиляди български граждани, може с 18 евро или повече, посочи той.
Айтен Сабри (ДПС) отбеляза, че статистиката показва, че между 25 и 30 % от работниците в България получават минимална работна заплата и София не е България. Идеята е хората да знаят коя е минималната работна заплата, която ще видят във фиша си, обясни тя.
В отговор Иван Ангелов благодари за уточнението, че минималната заплата ще се намали с до 73 евро, но отбеляза, че това е, ако приемем, че няма да има никакво увеличение. Уверявам ви, такова ще има, заяви той.
