Решението на България да се противопостави на включването на руския патриарх Кирил в 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия предизвика нов дебат за ролята на Руската православна църква във войната в Украйна и връзките ѝ с Кремъл, пише DW.
Външният министър Велислава Петрова-Чамова аргументира позицията на София с тезата, че подобни мерки биха били предимно символични и могат да бъдат използвани за антиевропейска пропаганда.
Според редица анализатори обаче въпросът далеч не е само религиозен.
Духовник или политически съюзник на Кремъл
Патриарх Кирил от години е сред най-видимите поддръжници на руския президент Владимир Путин. Още през 2012 г. той определя руския лидер като "Божие чудо", а впоследствие нееднократно защитава политиката на Кремъл както вътре в страната, така и на международната сцена.
След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. подкрепата на Руската православна църква за войната става още по-открита.

В свои проповеди патриарх Кирил описва конфликта като „свещена борба“ срещу морално деградиралия Запад, а духовници от църквата участват активно в подкрепата на руските военни.
Именно заради тези действия европейски институции и отделни държави настояват, че той не може да бъде разглеждан единствено като религиозен лидер.
Следите към КГБ
Допълнителни въпроси около фигурата на Кирил пораждат разсекретени документи и журналистически разследвания, публикувани през последните години.
Швейцарски медии съобщиха през 2023 г., че според архивни документи бъдещият патриарх е работил за съветските служби по време на престоя си в Световния съвет на църквите в Женева. Исторически изследвания го свързват с кодовото име „Михайлов“ в архивите на КГБ.
Според изследователи съветските власти са използвали религиозни представители за влияние върху международни организации и за защита на интересите на Москва в периода на Студената война.
Богатство и скандали
През годините името на патриарх Кирил неведнъж е попадало в центъра на финансови скандали.
Медийни публикации го свързват с луксозни имоти, скъпи часовници и значително лично състояние. Разследвания на руски журналисти поставят въпроси за ролята на църквата в бизнес схеми от 90-те години, когато Московската патриаршия получава привилегии за безмитен внос на алкохол и тютюневи изделия.
Самият патриарх многократно е отричал обвиненията за лично облагодетелстване.
Защо ЕС разглежда санкциите като необходимост
За привържениците на санкциите проблемът не е в религиозния сан на Кирил, а в политическото му влияние.
Според тях Руската православна църква е част от по-широката система за влияние на Кремъл, която съчетава политически, културни и религиозни инструменти. Европейски експерти по сигурността нееднократно предупреждават, че Москва използва религиозни структури като елемент от своята „мека сила“ и хибридни операции.
Именно затова поддръжниците на санкциите твърдят, че те не представляват атака срещу православието или религиозната свобода, а са насочени към конкретна фигура, обвинявана в активно оправдаване на войната срещу Украйна.
Дебатът около патриарх Кирил показва колко трудно става разграничаването между религия и политика в съвременна Русия. За едни той остава духовен водач на милиони вярващи, а за други – важен елемент от политическата и идеологическата система на Кремъл.