В България скандалите рядко водят до отговорност. А когато на власт е довереник на ПП-ДБ и олигарси, стоящи зад тях, много по-вероятно е те водят до… охрана.
Докато в Люксембург дисциплинарният съвет на Европейската прокуратура разглежда тежките нарушения на българската европрокурорка Теодора Георгиева, в София държавата очевидно е решила да ѝ осигури по-спокойно завръщане. Според отлично информирани източници вътрешният министър Емил Дечев е наредил МВР да поеме охраната на Георгиева още щом кацне с полет от Люксембург. Което се очакваше да стане четвъртък вечерта.
Така България отново демонстрира уникалния си институционален инстинкт – когато някой се окаже в центъра на голям скандал, системата не го държи далеч от властта. Напротив. Пази го.
От дисциплинарно производство до държавна протекция
Георгиева е временно отстранена от Европейската прокуратура след дисциплинарна процедура за сериозни нарушения. Дисциплинарният съвет към институцията – съставен от високопоставени действащи и бивши представители на европейските институции – вече е установил проблеми в работата ѝ.
Колегията на Европейската прокуратура отложи решението за конкретната санкция, но в Брюксел се обсъжда и най-тежката възможност – освобождаване от поста.
Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши вече е информирала Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. Съгласно регламента само Съдът на Европейския съюз може окончателно да освободи европейски прокурор при тежко нарушение.
До окончателното решение Георгиева остава временно отстранена, а заплатата ѝ е спряна.
Но ако някой се е притеснявал, че кариерата ѝ е останала без институционална подкрепа – МВР на Емил Дечев бърза да компенсира.
„Теди Еврото“ и скандалът с „Осемте джуджета“
Името на Георгиева отдавна не е просто част от юридическата хроника. В професионалните среди тя е известна с прозвището „Теди Еврото“ – пряка препратка към скандала около издирвания лобист Петьо Петров – Пепи Еврото.
През 2025 г. се появи запис, в който той разговаря с нея в ресторант „Осемте джуджета“ – символ на задкулисието в българската съдебна система. В разговора Петров я уверява, че ще стане европейски прокурор.
По това време Георгиева е класирана едва трета в процедурата на Висшия съдебен съвет. Малко по-късно обаче другите кандидатки изчезват от надпреварата – едната става заместник главен прокурор, другата се отказва – и така остава само тя.
Следва познатата институционална верига: предложение от правителството, одобрение от Европейската комисия и командировка в Люксембург.
История, която би звучала като сюжет от политически сериал, ако не беше документално подкрепена.
Намеса в дела и натиск над прокурори
Според източници на медиите от съдебната система Георгиева системно е упражнявала натиск върху подчинените си делегирани европейски прокурори в България.
По правилата на Европейската прокуратура тя няма право да се намесва в конкретните разследвания. Въпреки това е разпитвала свидетели, давала указания по делата и дори е разпореждала действия на МВР.
Сред най-спорните случаи е разследването за разширението на газохранилището „Чирен“, където става дума за предполагаема щета от 78 милиона евро.
Според запознати целта на натиска е била прекратяване на договор, за да се отвори път за друга компания. След избухването на скандала договорът действително е прекратен, но нов все още няма.
Подобни действия се появяват и в делото срещу бившия кмет на Варна Иван Портних, където обвиняемите твърдят, че Георгиева лично ги е разпитвала и се е държала арогантно. Делото междувременно катастрофира в Софийския градски съд и бе върнато на прокуратурата.
Политически връзки и бизнес сенки
Кариерата на Георгиева е обградена и от сериозна политическа и бизнес орбита.
Съпругът ѝ Васил Георгиев е дългогодишен мениджър в компании на братята Бобокови, а по-късно става депутат от „Има такъв народ“ и заместник-министър на външните работи в кабинета на Кирил Петков.
Самата Георгиева е считана за близка до политическия кръг около ПП–ДБ и медийната група около „Капитал“ на Иво Прокопиев. Интересното е, че след скандала около записа с Пепи Еврото същите политически кръгове внезапно загубиха интерес към нейната съдба.
Четири години без резултат
Още по-любопитен е балансът от работата на офиса на Европейската прокуратура в България. За четири години няма нито един осъден ефективно на затвор по техни дела.
Имало е условни присъди срещу земеделци за неверни декларации, няколко оправдателни решения и едно-две дела срещу бизнесмени, които още се влачат.
Шумно обявените разследвания за тунела „Железница“, железопътните проекти за 241 милиона евро, жълтите павета и вредните емисии от ТЕЦ-ове все още се движат в административна мъгла.
Българският парадокс
На този фон решението на вътрешния министър Емил Дечев да осигури охрана на Теодора Георгиева изглежда като финалния щрих на един познат български сюжет. В Европа тя е обект на дисциплинарно производство.
В България я чака държавна охрана. Защото у нас правилото е просто: ако някой е достатъчно дълбоко в скандала, държавата, когато е в ръцете на задкулисието, винаги намира начин да застане зад него. Понякога дори с патрулка отпред.
