В българската политика има партии, които се опитват да летят високо и с визия. Има и такива, които летят ниско. А после има и Демократична България - формация, която очевидно предпочита да лети изцяло в турбуленцията на собственото си въображение, а резултатът е, че се зарива все по-дълбоко в блатото на собственото си падение.
Последният епизод от този сериал включва драматични твърдения за частни самолети, тайни полети и почти шпионски сценарии, достойни за евтин трилър от вчера късен следобед, поднесени на обществото от „тараните“ на ДБ – Божидар Божанов и Ивайло Мирчев под формата на пресконференция. При това, позоваваща се на мистификации и откровени небивалици, публикувани от сайта bNEWS на бившия журналист, бивш евродепутат и говорител на олигарси като фалиралия КТБ банкер Цветан Василев – Николай Бареков. Явно изпадналия в безвремие Бареков отчаяно иска да бъде забелязан в опитите да си намери нов благодетел.
Проблемът обаче е един - когато прахът от пресконференциите се уталожи, остават не сензации, а справки. И те, колкото и да са досадни за авторите на сценария, казват нещо много просто: ДБ в комбина с Бареков може и да се опитват да внушат, че на самолетни полети с лидера на ДПС Делян Пеевски, са пътували и настоящият конституционен съдия и бивш председател на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова и министъра от правителството „Желязков“ Даниел Митов, но това няма общо с реалността.
Подобна информация изобщо не присъства в полицейските данни, както става видно и от отговора на МВР, който иначе е публикуван от bNEWS, но умишлено интерпретиран по начин да заблуди читателите . В отговора впрочем черно на бяло пише, че няма такива данни. Но авторите на тази поредна конспирация явно се надяват, че никой няма да се зачете в отговора на МВР и ще повярва на поредната им доза манипулации и клевети. Нищо, че с тях те вече наистина удариха дъното.
Подценили са и друго – че на датите, на които твърдят, че Атанасова е „пътувала“ с Пеевски, тя наистина е била във въздуха, но на борда на друг самолет. За да сме по-точни на Turkish Airlines. Това стана ясно от неин отговор на запитване на „24 часа“. Пред изданието, тя посочва, че на цитираните от bNEWS дати – 6 октомври 2023 г. и 11 февруари 2025 г., е пътувала с Turkish Airlines и допълва, че е изпратила писмено искане до български държавни институции, за да потвърдят те кога и как е летяла.
Разследване тип „вярвайтe ни на сляпо“
Тук стигаме до същината на проблема. Политика, която се прави с „индикации“, „източници“ и „ще поискаме изслушване на вътрешния министър и създаване на анкетна комисия“, но не и с проверени факти, прилича повече на репетиция за бъдещо оправдание, отколкото на реално разследване. Всяко ново изявление на ДБ звучи като трейлър на филм, който никога не излиза по кината - много напрежение, нула развръзка.
Не е за първи път. Не е и за втори. Всяка следваща „бомба“ на коалицията завършва по един и същи начин - с гръмки заглавия и тихо изчезване на темата, когато се стигне до доказателства.
Моралният компас, който сочи накъдето духа вятърът
И тук идва неудобният контраст. Докато ДБ размахват пръст и раздават морални присъди, собственият им коалиционен партньор Кирил Петков беше публично уличен в поведение, което трудно може да се определи като държавническо.
За забравилите ще припомним, че като премиер Петков вдигаше държавния „Фалкон“ до Солун, за да заведе на вечеря близката до сърцето му Лена Бориславова. Историята с използването на държавен ресурс за лични вояжи - при това в контекст на лични отношения, докато Петков иначе официално е обвързан - не просто хвърли сянка върху образа му, а направо го извади от рамката на политическата сериозност.
Но за това - тишина. Няма комисии. Няма извънредни брифинги. Няма драматични „разкрития“. Очевидно моралът е като самолетните билети в тези разкази - появява се само когато е удобен.
Много шум за нищо – българското издание
Ако има нещо последователно в действията на ДБ, то е резултатът от техните „разследвания“. Включително и тези, насочени срещу Делян Пеевски - медийно шумни, продължителни … и завършващи с едно голямо нищо. Нито доказателства, нито развръзка. Защото всъщност няма и престъпления и от ДБ и партньорите им от ПП отлично знаят това.
Това вече не е политическа стратегия. Това е навик. Навик да се говори преди да се проверява. Навик да се обвинява преди да се доказва. Навик да се създава реалност, която съществува единствено в пресконференциите.
Когато фактите кацнат, фантазиите излитат
Истината е неприятна, но проста: политиката не се прави с внушения, а с доказателства. И когато институционалните справки опровергават гръмките твърдения, няма значение колко пъти ще ги повториш - те не стават по-верни.
В крайна сметка, както би казал самият Марк Твен, проблемът с лъжата не е, че е шумна. Проблемът е, че винаги каца по-бързо от истината. Но и пада много по-тежко, когато се разбие в нея.
