В последните дни бе направена първа, макар и малка стъпка в един дълъг и сложен политически процес.
Истинската победа на протеста според мен ще бъде през пролетта на 2026 г., когато той успее да произведе поне три ключови обстоятелства.
Това каза в интервю за Радио ФОКУС политологът Ивайло Илиев.
"На първо място – легитимна избирателна активност, която да разсее съмненията от предходните избори. На второ място – открит, свободен и демократичен изборен процес, вероятно по нови правила, за които вече се говори в планарна зала; ще видим дали ще има мнозинства за тях.
И на трето място – адекватно и дългосрочно младежко включване и овластяване, което да осигури по-голямо представителство на протестиращите", обясни той.
"Този разговор изключва въпроса за партийните предпочитания към политическите субекти. Той е надпартиен, ценностен и, ако самият премиер Желязков осъзна думите си при оставката, протестът носи ценностен смисъл и има морален императив. Исканията на протестиращите са толкова разнопосочни, че не могат да бъдат сведени само до "протест на младите", добави Илиев.
Радикални промени
Политологът изрази съмнение дали настоящото Народно събрание има достатъчна легитимност да извършва радикални промени: "Ясно е, че ще се разчита на тематични мнозинства – плаващи пясъци, които могат да родят всякакви "Франкенщайни“ в парламента.
След изчерпване на мандатите парламентът на практика губи легитимност и не съм сигурен, че би могъл да реализира кой знае какви радикални реформи. Чуваме заявки за промени в машинното гласуване и избирателните списъци, но не е ясно какви мнозинства могат да ги подкрепят, за да удовлетворят исканията за свободни и честни избори."
По отношение на "адекватното и дългосрочно младежко включване" Илиев поясни: "За по-малко от месец наблюдаваме коренна промяна в обществено-политическата активност, не само сред младите.
Доскоро говорехме за апатия и липса на интерес, дори за четиригодишен мандат на кабинета. Сега виждаме политизирани млади хора, заявки за по-висока избирателна активност и социално недоволство, което очаквахме.
Недоволството е надпартийно
Числеността и профилът на протестиращите вероятно не са били толкова масови не само от 2013 г., а според по-възрастни колеги – дори от 1997 г. Недоволството остава надпартийно, разноцветно, искрено и гневно Властта осъзна, че това напрежение не може да се сведе до един или друг етикет."
Той подчерта, че младото поколение не е еднородно: "То включва различни социални и професионални групи – от активни участници в локални инициативи до международни състезатели в Олимпиади.
Генерализациите за "ДженЗи" или "младите" са подвеждащи, тъй като сред протестиращите имаше и родители, участвали на събития през 1997, 2013 и 2020 г. Младото поколение не може да бъде единственият символ на протеста; социалното напрежение се натрупваше много преди тяхното активно участие."
