Румен Радев очевидно няма лесно да се откаже от целта си - да спре България от приемането й в еврозоната.
След като предложи референдум за еврото, а парламентът отказа да го разгледа, днес президентът изпълни заканата си заради това да сезира Конституционния съд (КС).
Радев иска от конституционните съдии да обявят за нищожен отказа на председателя на Народното събрание Наталия Киселова да постави за разглеждане от парламента предложението му за произвеждане на национален референдум с въпрос "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 г.?".
В мотивите си държавният глава посочва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвеждане на национален референдум следва да осигурява баланс между пряката и представителната демокрация. Само така се постигала конституционната цел да бъде гарантирано участието на гражданите в държавната власт.
В искането си до Конституционния съд Радев счита, че само задължителното тълкуване на конституционните разпоредби, свързани с правомощията на Народното събрание и неговия председател при реализирането на формите на пряка демокрация, ще осигури ясното и безпротиворечивото им прилагане.
Президентът посочва, че парламентът следва да се произнесе с решение на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за произвеждане на национален референдум, така и когато не приема внесено предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон. Никой друг не може да се произнася по този въпрос вместо Народното събрание.
Основният закон не търпи мълчалив отказ от правомощието на Народното събрание да се произнася по предложение за произвеждане на национален референдум. Обратното би означавало отказ от парламентарно управление.
В средата на месеца министър-председателят Росен Желязков категорично заяви, че предложението на Радев за референдум е в нарушение на Конституцията на Република България, на правото на Европейския съюз и на Закона за пряко участие на гражданите.
Желязков цитира точните конституционни текстове, които ясно и категорично казват, че страната ни участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. И че когато страната ни е приела международен договор и го е ратифицирала, той има предимство пред местноо законодателство.
Премиерът припомни, че точно преди 20 години, на 11 май 2005 г. българското Народно събрание ратифицира Закона за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, където е предвидено България да е част от Икономическия и паричен съюз. Този закон е ратифициран и е част от българското законодателство, както и членството на България в Икономически и паричен съюз.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Министър-председателят припомни още, че референдум може да се проведе по въпроси, свързани с международен договор преди неговата ратификация. "Ако е трябвало да има референдум, той е трябвало да се проведе преди 11 май 2005 година", категоричен бе тогава Желязков.
