В момента събираме подписи за свикване на референдум за националния празник. Това каза пред "Фокус" политологът проф. Александър Маринов.

Събрани са подписи от 500 000 човека, което може да послужа и като основа за учредяване на бъдеща партия, поясни Маринов.

"Ние се организираме, включително, за да сме сигурни, че този референдум няма да бъде смачкан и предполагам, че в близките дни ще учредим едно гражданско сдружение, което така и ще се нарича, което ще си поставя подобни задачи.

Но важното е, че има такава енергия, когато има енергия, ще се намери кой да я изрази. Аз смятам, че това е един възможен развой на събитията и не виждам в това нищо неестествено или неприемливо", каза още Александър Маринов.

Той смята, че не бива да се заличава разликата между гражданските сдружения и партиите. Разбира се, определени сдружения, определени партии могат да работят в партньорство, но гражданското сдружение има други цели и други функции.

"Така че нека гражданската активност тече по един канал, нека партиите спазват определени правила, в т.ч. за своята регистрация и действия. А пък навсякъде по света такива две различни форми имат някакви допирни точки. Аз не смятам, че има някакъв проблем гражданските сдружения, под определена форма да участват и сега в политиката.

В смисъл, прави се една коалиция с участието на политическа партия, в нея могат да участват и граждански сдружения. Е, тази коалиция, вероятно няма винаги да бъде в състояние да спечели някаква субсидия, ако не мине съответния процент. Защото изискванията за коалицията са по-високи.

Но в края на краищата, пази Боже, ако някой реши да участва в политиката, само за да може да получи партийна субсидия за гласове над 1% от избирателите. Така че аз не виждам в това проблема, гражданите винаги могат да намерят излаз в политиката, най-малкото, като си създадат съответната организация. Това не е невъзможно", добави Маринов.

Той обясни, че засега само се обявяват, още не са го създали, обсъждат това.

"Ние се обявяваме за възстановяване на българската държавност, първо. И второ, за определен тип социално-икономическа политика, която ще създаде възможност да се подкрепи малкия, семейния и среден бизнес. Това, което е гръбнакът на средната класа.

Да се създадат условия за един истински народен и национален суверенитет. Защото в каквито и съюзи да участваме, важно е каква е нашата собствена стойност, и нашата собствена сила.

Иначе сме някакви просяци, които се молят за подаяние. Аз не смятам, че в момента е много ясно какво точно представлява ляво и дясно. Ако се опитаме сред действащите политически партии да кажем кой е ляв и десен, според мен, ще изпаднем в много трудни спорове.

А смятам, че ако разсъждаваме според истинските мотиви, първо, за свикване на референдума и после, за създаването на сдружението, ние разглеждаме задачи, които по-скоро са свързани със съживяването на българската държавност и на обновяването на връзките между държавата, политиката и гражданите.

Разбира се, в един момент възниква въпросът, когато стане дума за политики, особено за политики на управление на държавата, за някаква мяра между ляво и дясно, и тук вероятно ще трябва да се прецизира какво означава ляво и дясно в съвременните условия. Но аз не смятам, че това самоидентифициране като ляво или дясно е най-важното в случая.

Ние обсъждаме основните идеи, които след това ще се превърнат в Устав. Срещаме се с хора, защото истината е, че тази промяна, това развитие не е някаква идея отгоре, а просто много от хората, които бяха най-активни при събирането на подписите за референдума, сами предложиха, настояха, бих казал, не предложиха.

Да се съберем от цялата страна хора, които са свършили тази работа, и са я свършили не зле, при това съвършено сами, без подкрепата на никакви институции или политически партии.

И да видим дали не е добре да се обединим, да си поставим някакви общи задачи да работим заедно, дори ако щете, само от гледна точка на този етап, за да можем да направим необходимото, за да се случи този референдум и естествено той да доведе до съответния резултат, който ние искаме да постигнем. Така че това е в процес, който обаче няма да се протака.

Ние не виждаме смисъл да се бавим, нито изпитваме някакви притеснения. Някой може да се притесни, друг ще прибегне до обичайни аргументи, какво представлява тази нова инициатива. Нас това не ни притеснява, нас ни вълнува мнението на тези стотици хиляди хора, които подкрепиха идеята.

Но в същото време не просто подкрепиха запазването на националния празник, а казаха ясно: “Ние искаме в България политика да се прави по нов начин", което означава почти със сигурност нови хора, нови структури, нов тип отношения между политиците и гражданите", каза още Маринов и добави:

"Честността изисква да признаем, че идеята за "Народно движение 3 март", принадлежи на президента. И тъй като аз лично, пък и ние сме против плагиатството във всичките му форми, в т.ч. и политическото плагиатство, да това е вярно, това беше негова идея. Ние превърнахме тази идея първо, в подписка за референдум, но след това тя еволюира до някаква форма на самоорганизация.

Предполагам, че след като бъдат внесени документите и стане известно кои са учредителите, и кои са в органите на сдружението, няма да видите там президента. Така че никакви упреци към него, поне от формално правна гледна точка не са оправдани.

Българският президент, както и всеки български гражданин има правото да изрази своето предпочитание, подкрепа или неодобрение за определена инициатива.

Така че, ако трябва да намеря най-точната формулировка, това не е партия на президента, но това е, ако стане партия, това е партия подкрепяща, споделяща, принципите, целите и начина на правене на политика, които предлага президентът Румен Радев. Това не противоречи на Конституцията, не противоречи на законите.

От там насетне, който не е доволен, който го е страх или има някакви други съображения, ние сме общо взето горе-долу свободна страна, нека да изразява своето мнение, ние нямаме притеснение от това, ние не се крием, ние не правим нещо апокрифно".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук