Президентът Румен Радев обяви, че подава оставка от „Дондуков“ 2 и я внесе в Конституционния съд на 20 януари. Все още не е ясно как точно Радев ще участва в предстоящите предсрочни парламентарни избори, след които вероятно ще търси премиерския пост.
Проверката показва - в последните 30 години подобни случаи в демократични държави, в които президент да подаде оставка, търсейки път към премиерския стол, са редки, а аналозите „едно към едно“ се броят на пръсти. Най-близкият прецедент е от Мавриций, съобщава bTV.
Радев входира оставката, а според конституционната процедура вицепрезидентът Илияна Йотова трябва ще изпълнява функциите на държавен глава до края на мандата. Това ще стане, след като Конституционният съд разгледа депозираната оставка.
Паралелно с това Йотова ще трябва да назначи служебен министър-председател. След промените в Конституцията президентът може да избира служебен премиер само от ограничен списък от 10 висши длъжности, който стана популярен като "домова книга". С назначаването на служебния кабинет се насрочват предсрочни избори в срок до два месеца.
Казусът в Мавриций
На 30 март 2012 г. тогавашният президент на Мавриций сър Анеруд Джъгнот обявява, че напуска церемониалния президентски пост, за да се върне в партийната политика и да се изправи срещу правителството. Reuters описва решението като връщане „в партийна политика“ и уточнява, че оставката влиза в сила на следващия ден. В Мавриций президентът не се избира директно, а се назначава от парламента.
Две години по-късно, след парламентарните избори през декември 2014 г., Джъгнот е назначен за министър-председател, след като воденият от него алианс печели вота.
Източен Тимор
Шанана Гужмао е държавен глава в първите години на независимия Източен Тимор, а по-късно става министър-председател.
През април 2002 г. Гужмау печели първите свободни президентски избори в Източен Тимор с огромна народна подкрепа. На 20 май 2002 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан официално обявява Демократична република Източен Тимор за независима държава и Гужмау заема президентския пост до май 2007 г.
След това той изпълнява длъжността министър-председател, като през 2008 г. срещу него е извършен опит за покушение, но той оцелява. Гужмау подава оставка като премиер през февруари 2015 г., за да даде път на по-младо поколение лидери, и впоследствие изпълнява функциите на министър на планирането и на стратегическите инвестиции.
Литовският пример
Литовският парламент през юли 2001 г. одобрява Алгирдас Бразаускас за министър-председател. Три години по-рано той е бил държавен глава. като Радио Свободна Европа/Радио Свобода припомня, че той е бил президент на Литва (1993–1998).
Защо ходът е толкова рядък в демокрациите?
В повечето парламентарни демокрации президентът (или монархът) е замислен като надпартиен, а активното участие в партийна кампания е ограничено – законово или чрез конституционна практика.
Показателен пример е Хърватия. Там Конституционният съд през 2024 г. забрани на Зоран Миланович да се кандидатира за премиер. Според Конституционния съд в Загреб президентът не може да участва в политическите дейности на никоя политическа партия, докато изпълнява задълженията си.
„Той е безпартиен и докато изпълнява това задължение, не трябва да участва в политическата дейност на никоя политическа партия, което изключва всякаква възможност президентът да бъде кандидат в листата за парламентарни избори или номиниран за кандидат за поста министър-председател“. През 2025 година Зоран Миланович беше избран за втори мандат като президент.
Оставката на президент е първа по рода си в посткомунистическата история на България. Отделен е и въпросът, че идва на фона на подготовка за нови избори.