Твърдите привърженици на правителството остават свити в рамките на 10%, а на премиера - до 21% от пълнолетните жители на страната. Това сочи изследване на "Алфа рисърч", проведено през периода 3-11 септември.
Шансовете за промяна в обществените нагласи са минимални, като се има предвид, че през последните седмици отношението на избирателите към управляващите се влияе най-силно от негативни за тях събития: спирането на плащанията по европейски програми (62%), разкритията на ОЛАФ за злоупотреби с евросредства от близък спонсор на президента Първанов (43%), земеделските протести (45%).
Общото недоверие към институциите не подминава и отделните членове на кабинета. Най-рязко нараства критиката към земеделския министър Валери Цветанов - в началото на септември индексът за дейността му спада до -8.6 пункта. Продължава високото неодобрение към дейността на други две групи министри. Първата, на отговорните за липсата на адекватни реакции по злоупотребите с еврофондовете: финансовият Пламен Орешарски (-4.4), на околната среда Джевдет Чакъров (-12.4), регионалният Асен Гагаузов (-7.7), транспортният Петър Мутафчиев (-6.2). Втората, на отговорните за негативните социално-икономически тенденции: социалният Емилия Масларова (-24.5), здравният Евгений Желев (-4.7), икономическият Петър Димитров (-6.2) и министърът на извънредните ситуации Емел Етем (-39.4).
Позитивен тренд е налице в оценките за вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева, министъра на образованието Даниел Вълчев, на вътрешните работи Михаил Миков, на отбраната Николай Цонев, на администрацията Николай Василев. Наред с министъра на културата Стефан Данаилов, външния Ивайло Калфин и министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, те се позиционират сред малкото членове на кабинета с положителен индекс за дейността си.
Ако изборите бяха в началото на септември, шанс за парламентарно представителство щяха да имат четири партии. ГЕРБ получава подкрепата на 23.5% от общия брой избиратели в страната, предимно млади, икономически активни слоеве от големите градски центрове. БСП запазва позиция на втора политическа сила с електорален потенциал от 15.1%, сред които се открояват по-възрастни избиратели от малките населени места. Атака (6.1%) и ДПС (5.8%) имат относително еднакво равнище на електорална подкрепа. Благодарение на високото си равнище на мобилизация и двете са сред партиите с висок потенциал за място в парламента. Към момента СДС е в ситуация „с малко под чертата”. 2.9% от общия брой избиратели в страната са готови да гласуват за тях – близък, но все още недостатъчен за влизане в парламента дял. Подкрепата за останалите дясно-центристки партии е идентична на предходните месеци: ДСБ (1.5%), НДСВ (1.2%), ВМРО (1%).
Според социолозите въпреки високото недоверие към кабинета, опозиционните протести не срещат желания обществен ентусиазъм. Около една трета от избирателите подкрепят организираната от ГЕРБ, ДСБ и СДС подписка за уволнение на правителството. В същите рамки (34 на сто) вече почти година остава и нагласата за предсрочни избори.
Според 51% от българските граждани „правителството допуска много грешки, но предсрочни избори само ще влошат ситуацията”. В тези 51% влизат както недоволни от дейността на правителството симпатизанти на партии от управляващата коалиция, така и привърженици на опозицията, силно резервирани към общите действия на т.нар формат „ЕНП”. Нещо повече, съществува твърде пряка връзка между подкрепата за предсрочни избори и ръста на вота за опозиционните партии. Значима промяна на електоралните нагласи не се наблюдава именно защото мнозина от недоволните не са избрали своята алтернатива. Ако изборът беше категоричен, като през 1997 например, тогава настояването за предсрочен вот би било много по-категорично.
Над 80 на сто от пълнолетните жители на страната одобряват протестите на фермерите и други браншови представители - нагласа, споделяна от мнозинството привърженици и на управляващите, и на опозицията. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
